Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Съществува и голяма национапна ограниченост. Дори основателят на географията, великият Пол Видал де ла Блаш (1845-1918), един от интелектуалните праотци на школата Annales, не успява да надрасне галския шовинизъм. Географията на франция, набляга той, е маркирана от основния тон на разнообразието. “Срещу различията, които я нападат, пише той, франция изправя своята force d’assimilation, своята сила за асимилация. Тя трансформира всичко, което получава.” В Британия, точно обратното, и тук той цитира своите хумористични стихове за това “жалко, малко островче,/ с няколко акра земя и отвратително време”. Сто години по-късно се вижда, че Фернан Бродел постъпва по същия начин2. Разнообразието, разбира се, е характерно за великолепната френска природа. Но то не е френски монопол; то е характерно за Европа като цяло.
Всъщност полуостров Европа изобщо не е истински “континент”; той не е самостоятелна земна маса. При около 10 милиона квадратни километра (3,6 милиона квадратни мили) по размери той е по-малък от една четвърт от размерите на Азия, една трета от Африка, една втора от всяка от двете Америки. Съвременните географи го класифицират, също като Индия, като субконтинент от Евразия: “нос на стария континент, западна добавка на Азия”. Дори и така е невъзможно да се отрече, че Европа е надарена с огромно разнообразие от физически характеристики. Европейските земни форми, климат, геология и фауна се комбинират, за да създадат една великолепна околна среда, която е от съществена важност за развитието на Европа.
70
Карта 4. Европа: Физически региони
Европейските земни форми не приличат на земните форми на никой друг континент или субконтинент. Низините на север и юг са били наводнени от океана, за да оформят два паралелни морски залива, проникнали дълбоко във вътрешността. Коридорът Северно-Балтийско море на север се простира на 1500 мили (2500 км) от Атлантика до Русия. Системата Средиземно-Черно море на изток се простира на около 2400 мили (4000 км) от Гибралтар до Кавказ. В тези безспорни морета се намира огромен комплекс от по-малки заливи и огромно множество от острови. В резултат на това съотношението на брегова линия към земен масив е изключително високо;
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
71
37 000 километра, или повече от 23 000 мили, европейската брегова линия почти достига дължината на екватора. За ранния човек това вероятно е било важна мярка за достъпност.
Нещо повече, тъй като бреговете на Полуострова се намират в умерената географска ширина на западния край на Евразия, там се наблюдава благоприятен климат. Преобладаващите океански ветрове духат на запад; а именно западните брегове на големите континенти са най-облагодетелствани от умерения приток на морски въздух. Но все пак много малко други западни континентални брегове наистина могат да се възползват от това предимство. Другаде, ако западният бряг не е блокиран от високи върхове или студени течения, той е опасан от пустини като Сахара, Калахари или Атакама.
Поради това климатът в Европа е необичайно умерен за тази географска ширина. Общо казано, под влиянието на Гълфстрийма климатът в Северна Европа е мек и влажен; Южна Европа е сравнително топла, суха и слънчева. Централна и Източна Европа се радват на характеристиките на един истински континентален климат с ясни, студени зими и палещо горещи лета. Но навсякъде времето е променливо. Даже в Европейска Русия, където разликата между ниските температури през януари и температурите през юли може да достигне до 45 градуса по Целзий, колебанията са само наполовина от тези в Сибир. Най-влажният район в Европа е Западна Норвегия със средни годишни валежи от 3500 мм (138 инча) за година. Най-сухият район е около Каспийско море с по-малко от 250 мм (9 инча) годишно. Най-студеното място е Воркута с януарски студове от - 20 градуса по Целзий; най-горещото се оспорва между Севиля и Астрахан, като и в двете средните юлски температури са 29 градуса по Целзий. Тези крайности не могат да се сравнят с техните съответствия в Азия, Африка и в двете Америки.
Европейският температурен климат отговаря на изискванията на примитивното земеделие. По-голямата част от Полуострова се простира в една естествена зона от лесни за култивиране тревни площи. Имало е изобилна горска растителност, която е осигурявала гориво и подслон. Планинските пасища често са се оказвали в съседство с плодородни долини. На запад и на юг добитъкът можел да зимува на открито. Местните условия често насърчавали специални приспособявания. Дългата брегова линия, комбинирана с широкия континентален шелф, е дарявала рибарите с богат улов. Откритите поля, особено в басейна на река Дунав, са запазили номадс-кото отглеждане на коне от евразийските степи. В Алпите - които са получили името си от високите пасища над нивото на горите - от много рано се практикува преселването в търсене на нови пасища.