Писма до едного и мнозина

Сам виждате как Вечното убягва от всички свързани с времето сравнения, понеже то е същностно различно и е достъпно само за вечния начин на възприемане, до който моите книги неусетно са ви довели. Но колко много „скици“ от всевъзможни страни бяха необходими, за да се събуди постепенно у Вас усетът за духовна пространственост! — Далеч от всякакви ценностни сравнения, моите „описания“ на духовните неща все ми напомнят някои рисунки на Рембранд, в които замисленото изображение се изгражда с помощта на безброй щрихи, целящи все по-плътно приближаване до представата. И не само за мен е невъзможно да събудя по друг начин у хората някакво предусещане за нещата на Вечността — същото е и с всеки, който познава вечната Действителност! За познаващите я обаче са достатъчни и най-дребните загатвания, за да се разберат помежду си и да им стане ясно за какво всъщност говорят. А във Вашето писмо откривам много повече от обикновени „загатвания“ и това ме кара по-скоро да Ви предупредя да не търсите прекалено голяма яснота от страх, че не бих разбрал всичко, което искате да ми кажете...

Останете в Светлината и бъдете по всяко време благословен!

31.30       <<<         Тридесето писмо

Аз не „изисквам“! — Аз предлагам! И всеки може да си избере от предложеното онова, което ще му послужи за правилно насочване на волята. Така наречените от Вас мои „изисквания“, на чието изпълнение днес с такава радост заявявате, че дължите способността си за духовни преживявания, не са нищо друго освен посочени от мен необходими условия, произтичащи от структурата на Живота във вечния Дух. За да станете люлка на Бога, за да може да се „роди“ във Вас Вашият жив Бог, когато вече ще сте стигнали дотам, трябва преди всичко да изпълните едно такова необходимо условие, нямащо нищо общо с макар и привидния произвол на каквото и да е „изискване“: — да се откажете от всеки стремеж към собствена значимост. Всяко признание, с което си позволявате да удостоите самия себе си, залоства портата към душата! Не бива да се опитвате да задържите абсолютно нищо в самосъзнанието си като своя собственост! Бог не живее никъде под наем. — Той влиза само в собствен дом! — Ето защо трябва да предоставите на своя жив Бог всичко, за което сте си мислили досега, че можете да го запазите като свое. Дори и съзнанието си трябва да отдадете на Бога, ако искате Бог да бъде осъзнат от Вас! —