Писма до едного и мнозина
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Писма до едного и мнозина». Краткое содержание книги:
В действителност необходимо изискване към всеки земен човек, решен да се осъзнае във вечния Дух и да приеме в себе си своя жив Бог, е да се научи да игнорира по възможност страданието и да му отрече всякаква морална значимост! Не бива обаче да разбирате горните думи в смисъл, че като предявявам това изискване за обезценяване на страданието, аз не си давам сметка за способността на душевното страдание да разтърси една вяло и апатично „вегетираща“ натура и да я подтикне да укрепи волята си, или пък за възможността физическите болки да се превърнат в оздравяващ фактор и предпоставка за бъдещо изцеление. Това обаче са последици, които може наистина да бъдат причинени от страданието, но то самото си остава във всички случаи „лъжа“, тъй като подвежда Духовното в човека да признае една обвързаност, която може да претендира за мнима валидност единствено в земноживотинската му природа, докато и тя не осъзнае безсилието и.
Всяко страдание е присъщо единствено на животинската природа, служеща ни като временна форма на проявление на тази земя, и дори най-покъртителната душевня мъка, която изпитваме тук, се корени само в животинската душа, породена от функциите на тленното земно тяло. Не бива естествено да си представяте животинската душа на земния човек толкова ограничена, колкото са животинските души на останалите земни животни! Благодарение на връзката си с вечните душевни сили на отредената духовно само на човека и неподвластна на физическата смърт душа, както и с индивидуалната вечна същност на духовния Човек, животинската душа на човека е подложена на толкова възвисяващи индуктивни въздействия, че почти всичко, което така малко познаващият себе си земен човек смята за „душевно“ преживяване — имайки предвид вечната душа или някаква преходна, но извисена далеч над всичко животинско душевност, — се изживява само в рамките на високо култивираната животинска душа на земния човек, а тя е също такъв функционален резултат на тленното човешко-животинско тяло, какъвто е и мозъчното мислене, на свой ред далеч по-развито от мисленето на животните.
Умея безспорно да ценя обусловеното от мозъка мислене, стига то да не излиза извън присъщите му граници, макар да говоря изрично и за един друг вид мисъл: — за сама себе си мислещата мисъл, която е напълно независима от функциите на мозъка и ги използва само когато иска да се направи разбираема за земния човек, — но на онези места в книгите си, където говоря за душата — при цялото си възхищение от постиженията на животинската душа в човешкото тяло, — аз имам почти винаги предвид само образуваната от вечни душевни сили душа, дадена измежду всички животни единствено на човека по силата на неговата духовна същност, защото животинската му душа, като част от тленната му природа, едва ли се нуждае от особени съвети за своето по-нататъшно развитие. В течение на хилядолетията тя постепенно е стигнала до такава степен на развитие, че при повечето хора почти изцяло засенчва душата на Вечността. Крайно време е земният човек да се научи да разбира, че огромна част от онова, което смята за свое най-голямо богатство, е само дело на животинската му душа, — дори когато тя прави опит да се занимава по свой начин с недостъпното за нея вечно начало. — В пределите на същата животинска душа се изживява и всичко, което тук, на земята, се окачествява обикновено като „душевно“ страдание.