Танц с дракони

— Тълпата ще е още по-голяма, когато ти се загърчиш на кола.

Беше прав. Вълците не я обичаха. Беше железнородена и трябваше да отговаря за престъпленията на своя народ, за Рова Кайлин, Дълбоки лес и Тореново тържище, за столетията грабежи по Каменния бряг, за всичко, което Теон беше направил в Зимен хребет.

— Пуснете ме, сир.

Всеки път, когато Съгс я заговореше, съжаляваше ужасно за брадвите си. Аша можеше да танцува с пръсти не по-зле от който и да е мъж на островите и имаше десет пръста, с които да го докаже. „Само да можех да потанцувам с този.“ Някои мъже имаха лица, които плачеха за брада. Лицето на сир Клейтън плачеше за брадва между очите. Но тя нямаше брадви, тъй че най-доброто, което можеше да направи, бе да се дръпне. Това само накара сир Клейтън да я стисне още по-силно, пръстите му в ръкавицата се впиха в ръката ѝ като железни нокти.

— Милейди помоли да я пуснете — каза Али Мормон. — Няма да е зле да я послушате, сир. Лейди Аша не е за изгаряне.

— А, ще бъде — изсумтя Съгс. — Твърде дълго търпяхме тази поклонничка на демон между нас. — Все пак пусна ръката на Аша. Не държеше да предизвиква Мечката без нужда.

Джъстин Маси се появи точно в този момент и каза с усмивка:

— Кралят има други планове за скъпата си пленничка. — Страните му се бяха зачервили от студа.

— Кралят? Или ти? — Съгс изсумтя презрително. — Интригантствай колкото искаш, Маси. Тя все пак е за огъня, с кралската ѝ кръв. Сила има в кралската кръв, така казва червената жена. Сила, която да удовлетвори нашия бог.

— На Р’хлор му стигат четиримата, които му пратихме току-що.

— Четирима прости селяци. Просешки дар. Такъв боклук никога няма да стопи снега. Виж, тя би могла.

Мечката се намеси:

— А ако я изгорите и снегът продължи да вали, тогава какво? Кого ще изгорите след това? Мен ли?

Аша не можеше да се сдържа повече.

— Защо не сир Клейтън? Може би на Р’хлор ще му хареса някой от неговите? Дълбоко вярващ, който ще пее „Слава тебе, боже“, докато пламъците му ближат патката.

Сир Джъстин се изсмя. На Съгс не му беше много до смях.

— Смей се колкото щеш, Маси. Ако снегът продължи да вали, ще видим кой ще се смее. — Хвърли поглед към мъртъвците на пилоните, подсмихна се и тръгна към сир Годри и другите хора на кралицата.

— Закрилникът ми — каза Аша на Джъстин Маси. Заслужаваше го, каквито и да бяха мотивите му. — Благодаря за избавлението, сир.

— Няма да ти спечели приятели сред хората на кралицата — каза Мечката на Маси. — Изгубил ли си вяра в червения Р’хлор?

— Изгубил съм вяра в много повече — отвърна Маси. Дъхът му излезе на облак пара. — Но все още вярвам в една добра вечеря. Ще дойдете ли с мен, дами?

Али Мормон поклати глава.

— Нямам никакъв апетит.

— Аз също. Все пак ще е добре да преглътнете малко конско, за да не съжалите скоро. Имахме осемстотин коня, когато тръгнахме от Дълбоки лес. Снощи преброиха шейсет и четири.

Думите му не я стъписаха. Почти всичките големи дестриери бяха измрели, жребецът на самия Маси също. Повечето обикновени коне също си бяха отишли. Дори издръжливите гарони на северняците измираха заради липсата на фураж. Но за какво им бяха коне? Станис вече не вървеше наникъде. Слънцето, луната и звездите бяха изчезнали толкова отдавна, че Аша започваше да се пита дали не ги е сънувала.