Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Ела на този свят, Тъма. Тук, над този град.
Тъма, която никога не ще се разсипеш.
Корал. Черен, черен Корал…
Само няколко мига бяха нужни, докато лейди Енви осъзнае — докато гледаше как се огъват Подпалвачите на мостове под урдоманската атака, — че е разбрала погрешно последните думи на Пикър. Не увереност, нито поза дори. По-скоро черен хумор, изпълнен с фатализъм, явно типичен за тези войници, ала съвсем нов за лейди Енви.
И щом го осъзна, тя се задейства. Небрежен жест с ръка.
Достатъчен, за да разкъса плътта на урдоманските воини.
Рухнаха вкупом.
Но щетите вече бяха нанесени.
На крака бяха останали само двама Мостоваци. И двамата — с тежки рани.
Видя как започнаха да оглеждат падналите си другари, накрая се струпаха при един и го изтеглиха. Само един от падналите все още дишаше значи.
Тежки ботуши по коридора. Някой бързо се приближаваше.
Лейди Енви се навъси, вдигна отново ръката си…
— Стой! — изкрещя Пикър. — Това е Малът! Спин! Насам, кучи синове!
Зад първите двама, които се появиха — явно Малът и Спин, — залитаха още двама войници. Всички бяха ужасно ранени — особено баргастът, от чиято броня бяха останали жалки късове и чието тяло бе цялото в рани и зейнали дупки. Пред очите й той се олюля, смъкна се на колене и оголи зъби в кървава усмивка.
И издъхна.
— Малът!
Едрият мъж се обърна, залитна напред — и лейди Енви видя, че е прободен с меч малко под дясното рамо. Мъжът закрета назад към баргаста.
— Боя се, че за него е много късно — подвикна лейди Енви. — А ти, лечителю — Малът, — силата ти е свършила и го знаеш. Хайде, всички тук при мен, и ще се отплатя. Колкото до теб, Пикър, един по-честен отговор на въпроса ми щеше да доведе до не чак толкова ужасен епизод.
Пикър изтри кръвта от очите си и я изгледа.
— Е — въздъхна лейди Енви, — може би е по-добре, че нямаш спомен за сардоничната си шегичка. Хайде всички при мен…
Изведнъж се олюля, щом магията — Куралд Галайн — се спусна със смазваща сила.
— Надолу! — извика тя. — Трябва да се махнем от това! Бързо!
Четирима, повлекли петия, Подпалвачите на мостове поеха след лейди Енви.
В стената се пръснаха натрошени кости. Туул се олюля, блъсна се в камъка, мечът падна от ръцете му и изтрака на пода.
Мок надигна оръжията си…
… и полетя на една страна във въздуха, превъртя се, оръжията изпаднаха от ръцете му — натресе се в отсрещната стена и рухна върху купчината натрошено дърво и метал.
Туул вдигна глава.
Огромна черна пантера, озъбена в безмълвно ръмжене, пристъпваше безшумно към припадналия сегюле.
— Не, сестро.
Соултейкън се поколеба, после го погледна през рамо.
— Не. Остави го.
Пантерата се завъртя в кръг и се преобрази.
Ала гневът в очите на Килава остана.
— Ти беше победен! Ти! Първият меч?
Туул бавно се наведе да си прибере нащърбения меч.
— Да.
— Той е смъртен!
— Върви в Бездната, Килава. — Той се надигна и отново опря гръб на стената.
— Остави ме да го убия. Сега. Така отново няма да имаш достоен противник.
— О, сестро — въздъхна Туул. — Нима не разбираш? Нашето време отмина. Трябва да освободим мястото си в този свят. Мок — този, когото така небрежно удари изотзад — е Третият. Вторият и Първият са по-добри майстори на меча от него. Разбираш ли ме, Килава? Остави го… остави ги всички.
Обърна се бавно и очите му се спряха на Ток-младши.
Тялото, пронизано като копие от острата греда, не помръдваше.
— Древният бог-вълк е на свобода — каза Килава, след като проследи погледа му. — Можеш ли да го чуеш?
— Не. Не мога.
— Онзи вой вече изпълва друго селение, звукът на раждането. Свят… сътворен от Призовницата. Виж, онова, което сега му вдъхва живот, е нещо друго, нещо съвсем друго.
Нещо изскърца откъм входа и двамата извърнаха глави.
Под арката бе застанала Т’лан Имасс. Пронизана с мечове. Острите й кучешки зъби бяха обковани с мед.
— Къде е тя?
Туул килна глава.
— Кого търсиш, сестро?
— Ти си Онос Т’уулан. — Очите й се спряха на Килава. — А ти си неговата сестра, Онази, която отрече…
Килава презрително изкриви устни.
— И още съм си това.
— Онос Т’уулан, Първи мечо, къде е Призовницата?
— Не знам. Ти коя си?
— Ланас Тог. Трябва да намеря Призовницата.
Туул се отдръпна от стената.
— Тогава ще я търсим заедно, Ланас Тог.
— Глупаци — сопна се Килава.
Стъпки на ноктести лапи зад Ланас Тог — тя се обърна рязко и се дръпна.