Мъглите на Авалон (Том 1)

— Възможно е нещо да произлезе от това — каза Гуидиън, — но вече от години Ланселет избягва двора, а ако му се наложи да отиде там, прави всичко възможно да не остане насаме с кралицата. Никакви слухове не могат вече да опетнят името й. Но въпреки това хората говорят, че тя плакала като дете, когато изпращала Ланселет на бой редом с Артур срещу самозванеца Луций, и Ланселет също плакал. А не съм виждал човек да се сражава така, както се би този път Ланселет. Имах чувството, че прави всичко възможно да срещне смъртта. Но дори не беше ранен, сякаш животът му е омагьосан. Чудя се… Той е син на Велика жрица на Авалон — заразсъждава Гуидиън. — Възможно е да го закрилят свръхестествени сили.

— Ако има нещо такова, Моргана сигурно знае — отбеляза сухо Моргоуз, — но не те съветвам да я питаш.

— Знам, че вълшебство пази живота на Артур — поде Гуидиън, — докато той носи свещения Екскалибур, един от символите на друидските мистерии, знам също и това, че благодарение на ножницата с втъканите в нея заклинания той не може да губи много кръв. Ниниан ми е казвала, че без ножницата той е щял да загине от загуба на кръв още след битката при гората Селидон, а и няколко пъти след това. Сега първото поръчение на Повелителката на езерото, което Моргана трябва да изпълни, е да отнеме меча на Артур, освен ако той не реши да поднови клетвата си за вярност пред Авалон. Изобщо не се съмнявам, че майка ми е достатъчно хитра и ще се справи със задачата. Да, майко, мисля, че тя не би се спряла почти пред нищо. От двамата, Артур е може би за предпочитане — той поне не е знаел какво върши, когато ме е създавал.

— Моргана също не е знаела — отвърна рязко Моргоуз.

— О, омръзнала ми е тази Моргана… Успяла е да очарова дори Ниниан — сопна се Гуидиън. — Не почвай и ти да я защитаваш пред мен, майко.

Моргоуз си каза: „Такава беше и Вивиан. Стига да и хрумнеше, можеше да очарова всеки мъж, а и всяка жена… Игрейн покорно се подчини на заповедта и да се омъжи за Горлоис, а после да прелъсти Утър… Аз отидох покорно в леглото на Лот… А сега Ниниан върши това, което иска Моргана.“ Моргоуз подозираше, че и осиновеният й син е наследил нещо от властния чар на родната си майка. Внезапно си спомни с болка как Моргана коленичеше със сведена глава, за да й срешат косата през онази нощ, когато роди Гуидиън; Моргана, която й бе заместила дъщерята, за която копнееше, но не можа да роди. А ето сега Моргоуз се разкъсваше между Моргана и нейния син, който й бе по-скъп от децата от собствената й плът и кръв.

— Толкова много ли я мразиш, Гуидиън?

— Сам не знам какво изпитвам — Гуидиън я погледна с тъмните, скръбни очи на Ланселет. — Против клетвите, които положих в Авалон, е да мразя така жената, която ми е дала живот и мъжа, от когото ме е заченала… Така ми се иска да бях отгледан в кралския двор, като син на баща си и негов верен поддръжник, а не като заклет негов враг…