Сексът и комунизмът 2
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 9786191641932
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът 2». Краткое содержание книги:
Едно високопоставено семейство, родено от невидимо насилие, притежава всичко, което човек може да пожелае. Освен едно - достойнство.
Липсата на свобода в България е развращаваща даденост.
Темата беше повод за скандали и между дядо й Цеко и баба й Ганка. Веднъж Лола се беше престрашила да попита дядо си. Беше го направила внимателно, мислеше, че дори се държи хитро, с цялата почит към Партията, която Цеко представляваше в семейството й.
- Дядо, има един въпрос, който силно ме интересува. Той е идеологически и е по-добре да знам истината от теб, отколкото от някой друг.
Това се беше харесало на Цеко, внучката му не беше глупава; каквото и да искаше да го попита, знаеше как да формулира правилно въведението.
- Кажи, моето момиче...
- Защо дядо Стоян е бил убит? В смисъл, знам, че е бил враг на народа, но в какво точно се е изразявало това, освен че е бил богаташ? Извършил ли е някакво престъпление?
Втората част на въпроса обаче никак не му се беше харесала, целият се беше изчервил и беше погледнал Лола тежко изпод смръщените си вежди. Ганка нервно се беше засуетила из хола, преструвайки се, че бърше прахта от томовете на „Большая Советская Знциклопедия“. И фикусът като че ли мълчеше стреснато.
- Баба ти ли те подучи да ме питаш?
- Не, честно, нищо не ме е подучвала, аз си питам...
Дядо й я прекъсна ядосано:
- Лили, слушай ме внимателно. Има неща, които сега няма как да разбереш, но някой ден ще ти стане ясно, че баба ти и баща ти не ти мислят доброто, като те карат да ми задаваш такива въпроси...
- Но, дядо, никой не ме е карал, заклевам се, аз...
Цеко пак гневно я беше прекъснал.
- Не ми се обяснявай, знам аз много добре, не лъжи!
И Лола се беше ядосала. Много.
- Дядо, престани да ме обвиняваш, дадох ти честната си дума, не лъжа, това си е мой въпрос!
Ганка се беше намесила плахо да защити внучката си.
- Детето нищо кой знае какво не е попитало... Пък и вече е голямо момиче, поразкажи й за онова време...
- Ти да мълчиш! - беше креснал Цеко и беше станал рязко от стола, а жена му беше отстъпила уплашено назад. - Няма какво да й разказвам, тя поставя под съмнение тежките решения, които трябваше да взимаме, за да се отървем от фашистите в България! Не я е срам, пикла с пиклите! Да не мислиш, че ни беше лесно, а? За да си живееш сега живота... Нямате срам младите!
Не можеше да го понася. Писнало й беше да слуша как младите нямат срам.
- Ясно, значи дядо е бил фашист според теб, обаче баба каза, че това не е вярно! Той никога не е бил на страната на Хитлер!
Двамата се бяха изправили настръхнали един срещу друг.
- А, изплю ли камъчето? Баба ти ти казала... Аз змия ли имам в дома си, не те ли е срам, пикло?! Я марш от дома ми! Давахме си живота, за да ми хойкаш сега нагоре-надолу и да те изключват от училище... Изчезвай, махай се от очите ми!
Ганка беше избутала внучката си към външната врата, по-добре да си ходи. Тихо и уплашено й беше зашепнала:
- Лиле, не му се сърди, зле е с нервите, по-добре сега върви...
- Как да изчезна, като дядо ми ли, а? Това ли иска... -Лола се беше сопнала ядно на баба си, но все пак тихо, за да не я чуе Цеко.
- Шът, млъкни! Прекалено си устата, ще ядеш бой от мъжете...
Беше си тръгнала бясна, не можеше да понася дядо си, не можеше да понася никого. С най-добрата й приятелка бяха отишли в сладкарница „Пролет“. Бързо изпи сто грама „Слънчев бряг“ почти на екс.
- Каза, че бил фашист...
- Бе да не ти пука, нали той пък е партизанин... Не мисли за това. Я наздраве! Довечера да се пробваме в „Орбита“, а? Ще има дискотека.
- Става. Аре наздраве!
И в замаяната й от коняка глава завинаги беше останало съмнението, че дядо й Стоян е бил фашист. А фашистите бяха избили евреите, това дори баща й го казваше. Възможно ли беше баща й да не е знаел, че дядо Стоян е бил фашист, или пък баба й да не е знаела?! Това бяха пълни глупости. Нямаше как Анастасия да не е била наясно с политическите убеждения на съпруга си. Но каквото било, било.
32.
Лола прибра документите на баба си обратно, въпреки че беше по-добре да са при нея, нямаше доверие на майка си. Но къде „при нея“? Беше абсурдно да ги занесе в дома на Колев. Сега най-важното беше да намери ключа от шкафа.
Разрови чекмеджето с ръкоделията. Намери незавършена плетка за пуловер за нея, от мохерна прежда. Зарови лице в нея и я сложи в сака си. Това беше безобидно, можеше да го занесе при Орлин.
Надникна над гардероба, погледна и отдолу, дори вдигна килима да види дали някоя дъска от паркета не се вади. Никоя не се и помръдваше. Огледа се, вече нямаше къде другаде да търси и с пъшкане измъкна куфара с пистолета под леглото. Взе валтера, застана пред огледалото и се прицели в себе си. Харесваше й как изглежда с пистолет в ръка. Удобно стоеше в дланта й, а дулото я гледаше от огледалото като тъмна истина, която тепърва щеше да научи. Слава богу, майка й не знаеше за съществуването му, иначе досега щеше да го е прибрала на тайно от Лола място. Трябваше веднага да го скрие някъде.