Контролен изстрел

Турецки се усмихна на необикновената разгорещеност, която пролича изведнъж и в тона, и в речта на Олег Марчук-Романов, по-малкия син на двама дълбоко уважавани от него хора. А речта бе наситена с искрени чувства към него, грешния, и сигурно си струваше да се замисли, но…

— Олежка, скъпи — само успя да констатира с тъга той, — ако знаеше само колко добре разбирам и теб, и доводите ти. С най-голямо удоволствие бих стоял настрана от вонята. Казах и мога да повторя. Не стана, Олег, разбираш ли? — И махна с ръка: — Продължавай нататък. Не измъчвай душата ми…

— Добре — някак безразлично отвърна той, — тогава да преминем на конкретните факти. Имам за теб два варианта: според мен единият заслужава повече доверие, другият почива на съпоставки, предположения, които бих нарекъл напълно достойни за внимание, но все пак в известен смисъл някак ефимерни. Аз ще разказвам, а ти сам решавай кое отговаря повече на информацията, с която разполагаш. Впрочем да започнем от второто. Въпреки че нямам конкретна документация по този повод и внимателно проверена информация, все пак тук има нещо. Не знам какво, но усещам с някакво вътрешно чувство. И тъй, представи си следната картина: няколко крупни фирми са учредили банка. Както се прави сега, знаеш, че това е обикновена практика. С помощта на доста необузданата и безотговорна реклама се построява пирамида, идиотите се хващат на въдицата на лесните доходи, а по-нататък, както се казва, навсякъде само това чакат. Учредителите на банката, невложили реално нищо в нея, си живуркат от банковите дивиденти, строят си вили, купуват недвижима собственост вече дори не на Канарските острови, а направо в центъра на Лондон. Наскоро така ми доложиха за един наш много отговорен държавен човек, да, Саша, да… И ето че в тази „златна“ ситуация изведнъж се появява един много известен банкер, на това отгоре предложен за поста главен банкер на страната от висши длъжностни лица — разбираш ли колко тежи такава кандидатура, каква е финансовата му котировка! И този, повтарям, известен банкер предлага, при това много настойчиво, понеже е един от учредителите, рязко да се увеличи уставният капитал. Т.е. след този ход трябва да последва автоматично увеличаване на учредителните дялове. Имаш ли у вас под леглото излишен милиард? Те също нямат. Значи дребните рибки трябва незабавно да се откажат от тлъстата и на практика безплатна софра и да излязат от играта, разбираш ли? След което според най-добрите традиции на постсъветската финансова система гореспоменатата банка трябва да премине под опеката пак на гореспоменатия банкер. Ерго: научилите за това съдружници решават въпроса по свой начин. Т.е. предотвратяват по-нататъшните събития.