Контролен изстрел

— Боже мой, но какво говориш! И така съм ти признателен!

Те веднага обърнаха по една от хубавия коняк и след като пъхна в устата си една фунийка от нежното месо, Саша бръкна в джоба си за тефтер и писалка.

Олег отиде до прозореца, запуши и като се обърна, каза изведнъж с уж престорена сериозност:

— Ще те моля да не включваш магнетофона и да не записваш нищо в бележника. Саша, давам ти честната си дума, че не включвам и моите устройства, с каквито, както разбираш, тук е пълно.

Той се усмихна. А Турецки прибра писалката и тефтера.

— Между другото, нямам проблеми с паметта си — отбеляза някак между другото.

— Може би не ме разбра съвсем правилно — рече сериозно и леко назидателно Олег. — Сведенията, които ще получиш от мен, са строго конфиденциални. Схвана ли? И аз съм ги почерпил от неофициални източници. Единият от тях заема твърде високо положение в държавата, за да го разкриваме. Дори неволно. Не се сърди, но не мога да ти съобщя и фамилията — неговата и на другите, на които ще се позова. Те ми трябват повече, отколкото на теб, Саша… А ти яж, не се стеснявай.

Ами че той не се стесняваше: като му се е паднало такова хапване на корем! Но това е само така, за храброст. Всъщност Саша бе уверен, че заради него Олег няма да прави спектакъл за дреболии. Значи има нещо, което ще се наложи да използва, но с огромна предпазливост. Не, все пак не обичаше тия условия!

— Значи, Саша, най-напред ще обрисувам общата картина. Започвам с това, че днес, т.е. в реално сложилата се историческа обстановка на държавата ни, работата на банковите структури минава основно под патронажа на едни или други бандитски групировки. Колкото и да звучи клеветнически, нали ме разбираш? По този въпрос не си струва да се заблуждаваш: сиреч мафията — все пак не са комунистите, и те изобщо няма да допуснат връщане на старото. Сега за престъпниците наистина настана „златен век“. Гребат пари не с милиарди, а с трилиони рубли. Между другото, просто за сведение, макар че може да знаеш тази цифра: миналата година те са получили един и половина трилиона рубли само от сенчестите операции. Както се казва, цифрата е най-последната. Рублите вече не са цел. Търсят се и долари, и марки, и франкове, и фунтове, при това гигантски суми. И ако проведем днес социологическо допитване в мафиотските структури, както обичат да правят това тия до нас, от бившия „Калинински“ проспект, то основната маса би заявила, че направо мечтае да се върне към командно-разпределителната икономика. Знаеш ли защо? Ами защото така им е по-лесно да действат. Нямаше да я има конкуренцията, която сега оказва натиск. Но ако погледнеш по-хубаво тия хора, Саша, а ти неведнъж си ги виждал, разбира се, дори си им стискал ръката (на мен ми се налага да го правя всеки ден и понякога всеки час по силата на обстоятелствата в страната ни), ще видиш, че под туидовите сака и френски ризи от някакъв Де Ниро или Карден лъщят пак същите татуировки „Няма да забравя майчицата родна!“. И в устата на повечето от тях все така святкат златни мостове, защото още не са успели да си наслагат керамични челюсти. И едно от видните места в тези редици, Саша, заемаше твоят Елмазов. Той успя да разгърне гигантско финансово дело — създаде цяла банкова империя. А резултатът — сега е… в гроба. Така че, повярвай ми, от най-добри подбуди съм готов да ти повторя вече казаното днес сутринта там, в Останкино: Саша, проблемът е невероятно труден и далеч не следствен. Ей богу, по-добре се постарай да не нагазваш в тази тиня.