Немското дете [bg]

– Баба бе е у доба.

Йоста смръщи чело, докато следваше момчето към кухнята. После му светна. „Мама не е у дома“ – сигурно това се бе опитал да каже Адам. Мина му мисълта, че не е редно да разпитва непълнолетен в отсъствието на законен настойник, но бързо я прогони. Правилата обикновено само затрудняваха и усложняваха работата. Ако Ернст беше с него, със сигурност щеше да му окаже пълна подкрепа. Полицаят Ернст, а не кучето, естествено, помисли си Йоста и се подсмихна. Адам го изгледа с учудване.

Седнаха на кухненската маса, върху която все още личаха следите от сутрешната закуска. Трохи хляб, петна от масло, малко разлят сок, имаше от всичко.

– Така.

Йоста затропа с пръсти по масата, но веднага съжали, защото ги омаза с лепкавите трохи. Изтри ги в панталона си и отново подзе:

– Така. Как… как се справяш тук?

Въпросът прозвуча странно дори в неговите собствени уши. Не му се удаваше лесно да говори с младежи, нито с хората с така наречения посттравматичен стрес. Не че много вярваше на такива работи. За бога, открили бяха стареца мъртъв, и какво толкова? Той бе видял цял куп мъртъвци през полицейската си кариера и нито веднъж не се бе травмирал.

Адам подсмъркна и сви рамене.

– Ами... добре, бредболагам. Всички в училище мис-лят, че е много яко.

– Как изобщо решихте да отидете в къщата?

– Идеята беше на Матиас. – Адам произнесе името като „Батиас“, но мозъкът на Йоста вече бе превключил и директно превеждаше всичко, което кажеше момчето. – Всички в околността знаят, че дъртите са малко изкуфели и че много се интересуват от Втората световна война и ей такива работи, и едно момче от училище каза, че имат цял куп яки неща, и Матиас предложи да отидем и да огледаме, и...

Словоохотливостта му бе прекъсната от толкова силна кихавица, че Йоста подскочи на стола си.

– Значи, идеята да влезете с взлом в къщата е била на Матиас?

Йоста строго изгледа Адам.

– Е, не точно с взлом – неловко се размърда Адам. – Така де, нямаше да крадем нищо, искахме само да видим какво има. Освен това мислехме, че старците са заминали, така че очаквахме никой да не разбере, че сме били вътре…

– Добре, ще приема думите ти за истина – отсече Йоста. – Значи, никога преди това не сте били в къщата?

– Не, изобщо. – Адам изгледа полицая умолително. – За първи път бяхме там.

– Ще са ми необходими пръстовите ти отпечатъци, за да докажем, че казваш истината. А и за да можем да те изключим като извършител на убийството. Няма да е проблем, предполагам?

– Не, не – отговори Адам с блеснали очи. – Винаги гледам „От местопрестъплението“. Знам колко е важно, да изключите някого имам предвид. А после вкарвате всички отпечатъци в компютъра и ви изскачат тези, които са вече в системата.