Кървава разходка [bg]

— Ако сега ми трябва предизвикателство, ще отида да се катеря по скалите.

— Алпинистка — каза Майлоу. — Мен ме е страх от височините.

— Човек просто трябва да привикне. Това е тайната на успеха. Обичам всякакви предизвикателства — всякакви физически усилия, катерене, сърф, парашутизъм. Физическите упражнения са особено важни, когато работиш в място като „Старкуедър“. Трябва през цялото време да се самонаблюдаваш, но да не правиш никакви жестове, никакви движения. Тъй или иначе… — Мис Оут погледна часовника си. — Наистина бих искала да си ходя.

— Добре.

Тя се ръкува с нас и си тръгна с леката походка на атлет.

Майлоу избухна:

— И така, какво, по дяволите, означава намесването на Пийк в цялата тази работа?

— Нищо, предполагам — отговорих аз. — Той е промърморил нещо; при нормални обстоятелства Хейди е нямало да му обърне внимание. Но след като Клеър е била убита, това я е уплашило.

— Нямаш ли впечатлението, че е доста ексцентрична? За една малка мис Хич не ми пука?

— Да скачаш от самолет е едно, убийството — съвсем друго.

— „Лошите очи на доктор А. в кутийка“ — каза той. — Ами ако не е случаен брътвеж? Ако Пийк си е имал другарче, което е излязло оттам? Някой, който му е казал, че възнамерява да направи нещо лошо на Клеър?

— Не мисля, че Пийк си има другарчета. Хейди каза, че живее сам в стая, че никой не желае да общува с него. Но може пък да не е така. Трябва да проверим.

— Ардис Пийк — каза замислено Майлоу. — Мина много време, откакто направи онова нещо. Шестнадесет години. Знам точно, защото току-що бях почнал в отдел „Убийства“, първото, което ми връчиха, беше един заплетен случай, над който се потях, без да намеря изход, питайки се дали не работя погрешно. След няколко дни Пийк направи онова в Утървил и някакъв местен шериф селяндур се справи още същия ден. Помня, че си мислех как някои хора имат късмет: оня задник му беше поднесъл себе си на тепсия с всички гарнитури. Няколко години по-късно, когато бях на курс за квалификация в Куонтико, момчетата от ФБР използваха Пийк като учебен пример, говореха, че това е типичен случай на дезорганизиран, пиян убиец, напълно отговарящ на очертания профил: бълнуващ луд с лоша хигиена, съзнанието му се пука по всички шевове, не прави никакви особени усилия, за да скрие престъплението. „Лоши очи в кутийка“… значи сега е минал от психарите към пророците?

— Или случайно е чул друг пациент да казва нещо и го е повторил. Просто не мога да си представя, че е замесен в убийството на Клеър. Защото е дезорганизиран. Интелигентността му е ограничена. А оня, който е убил Клеър — и Ричард, е действал педантично.

— Това е при положение, че приемем, че Пийк действително е толкова побъркан.

— Мислиш, че през целия си живот се е преструвал?

— Ти ще ми кажеш възможно ли е.

— Всичко е възможно, но не бих казал, че е твърде правдоподобно. Значи предполагаш, че е част от някакво дуо убийци? Тогава защо ще се хвалят с това? От друга страна, някой може да сметне тип като този — откъснат от света, който никога не говори, — че въобще не е в час, и съответно да не е предпазлив пред него, да каже нещо интересно. Ако е станало именно това, Пийк може би ще успее да се съсредоточи достатъчно, за да ни каже кой е бил този някой.