Кървава разходка [bg]

— Доктор Арджънт е била нова там — казах аз. — Имате ли някаква представа дали е харесвала работата си?

— Изглежда, я харесваше.

— Говорила ли е някога защо се е прехвърлила там от Окръжната болница?

— Не. Но тя не говореше много. Само във връзка с работата, нищо лично.

— Тя беше ли прикрепена към Ардис Пийк, или сама е избрала да работи с него?

— Предполагам, че е избрала — лекарите имат голяма свобода. Ние, санитарите, сме много повече свързани с рутинната работа.

— Казвала ли е защо иска да работи с Пийк?

Тя подръпна конската си опашка, после отново я прехвърли отзад на гърба си.

— Всичко, което помня да е казвала във връзка с него, е, че той е предизвикателство. Поради психическите и умствените си проблеми. Ако сме успеели да повдигнем равнището на поведението при него, щели сме да постигнем същото и при всеки друг случай. Това ме привлече.

— Учили сте се от най-тежките случаи.

— Точно така.

— А какво можете да ни кажете за групата по усвояване на умения за всекидневния живот? — попитах аз. — Каква беше нейната цел?

— Искаше да разбере дали хората могат да се научат да се грижат по-добре за себе си — да се обслужват, да придобият някои основни умения, да обръщат внимание, когато говори някой друг. Дори и с психическите си увреждания.

— Как бяха подбрани хората за групата?

— Клеър ги подбра. Аз само й помагах.

— Постигнахте ли някакъв напредък?

— Малък — отговори тя. — Имахме само седем събирания. Утре щеше да бъде осмото.

— Никакви по-особени проблеми с дисциплината в групата?

— Нищо необичайно. Те си имат настроенията; човек трябва да бъде твърд и настоятелен. Ако питате дали се бунтуваха срещу нея, не, въобще не. Харесваха я. Всеки я харесваше. — Подръпване. Тя започна да дъвче бузата си и отново изви гръб. — Наистина е ужасно. Тя беше добра учителка, много търпелива. Не мога да повярвам, че някой би поискал да й причини нещо лошо.

— Въпреки че не е споделяла нищо лично — каза Майлоу, — споменавала ли е нещо за живота си навън?

— Не. Съжалявам — искам да кажа, човек не можеше просто да седне и да пие кафето си с нея.

Все пак говореше за Клеър, употребявайки малкото й име. Моменталната фамилиарност на гена Х.

Мис Оут каза:

— Наистина бих желала да можех да ви кажа повече. Онова за Пийк — то е нищо, нали?

— Вероятно нищо — отговори Майлоу. — Но аз бих искал да поговоря с него.

Тя поклати глава.

— Няма да можете да поговорите с него. Не и по нормалния начин. През по-голяма част от времето той е напълно отнесен. На двете с Клеър ни трябваха месеци, за да го накараме да ни обърне някакво внимание.