![Профил на убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/5/profil-na-ubiec-bg-download.jpg)
Профил на убиец [bg]
- Автор: Хол Джеймс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-259-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Профил на убиец [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре, сега можеш да си вървиш.
От отсрещния край на фоайето дотича човек от охраната. Александра дръпна младежа от стената. Нещо в китката му изпука и той извика.
Охранителят се приближи и хвана чернокожия за свободната ръка. Алекс го пусна и се отдръпна назад.
— Искате ли да повикам полиция, госпожо?
Тя погледна към уголемяващото се тъмно петно на джинсите й.
— Няма нищо. Ще се оправя.
— Тая курва ми счупи палеца. Арестувай я бе, човек.
Александра любезно се усмихна и се обърна към него.
— Вече можете да използвате телефона, господине.
Младежът се облегна на стената и избели очи към тавана. Очевидно бе изгубил желание да разговаря.
Когато се върна при баща си, доктор Сатавана седеше до него и попиваше лицето си с носна кърпичка. Не можеше да е на повече от тридесет години, но в косата му вече имаше сребърни нишки.
— Стан е ранен — каза Лоутън. — Гледах го по телевизията.
— Той ще се оправи, господин Рафърти — отвърна лекарят. — Стан е много здрав човек. В отлична форма. И това много му помогна.
— Стан играе бейзбол — продължи баща й. — Защитник. Беше титуляр в щатския шампионат на Охайо. А може да беше и на Флорида. Не съм сигурен.
— Може ли вече да го видя? — попита Алекс.
— Преместват го в западното крило, стая триста и дванайсет. Изчакайте около час да дойде в съзнание. Обаче още ще е замаян.
Докторът се усмихна и понечи да прибави още нещо, но името му изкънтя по аудиоуредбата. Спешно го търсели в интензивното отделение. Той се изправи, потупа Алекс по рамото и си тръгна.
Лоутън задряма и Александра се отпусна назад на червения пластмасов стол. На всеки няколко минути пристигаха линейки и за кратко настъпваше раздвижване, докато в отделението вкарваха следващата жертва, следвана от роднините й. Няколко деца играеха на гоненица, тичаха из чакалнята и пищяха. На два реда от нея седеше самотна бременна тийнейджърка, която държеше с две ръце издутия си корем и тихо пееше приспивна песничка. Млад чернокож в бяла униформа миеше пода и високо си тананикаше под ритъма на рапа, който дънеше в слушалките на главата му.
Алекс сръга с лакът баща си. Лоутън се сепна и се огледа наоколо.
— Хърках ли?
— Не, татко. Трябва да тръгваме.
— Преди ме будеше, когато захърквах, и тогава се мъчех да остана буден, докато ти заспиш, за да не те смущавам. Но понякога се унасях, пак захърквах и трябваше отново да ме будиш.
— Това беше мама, не аз.
— Мама ли?
— Да, жена ти. Грейс.
— Грейс ли е пострадала? В болницата ли е? — Той се заозърта наоколо из шумната чакалня.
— Не, Стан. Катастрофирал е.
— Стан, да, естествено. Гледах го по телевизията. Обрал е бронирана кола.
— Било е злополука, татко. Колата му е излязла от магистралата и Стан е пострадал. Сега ще отидем в стаята му, ще надникнем да видим дали е буден и после ще се приберем вкъщи.
— Добре — отвърна баща й и се изправи. — Защото ми се спи.
Зад клоните на палмата пред входа на спешното отделение сияеше пълна луна. В тревата край пилона със знамето пет-шест бели чапли спокойно търсеха бръмбари. В прохладния октомврийски въздух се усещаше мирис на ферментирали плодове и сладък аромат на жасмин, онова съблазнително ухание, изпълнено със сексуални обещания.
Точно в такава нощ преди единадесет години Стан Рафърти за пръв път беше целунал жадните й устни. И оттогава винаги щом усетеше същия тропически дъх през октомври, Александра си спомняше онези неловки часове с мускулестата бейзболна звезда, отмалата, мъчителното отчаяние. Той бе първият и единствен мъж, на когото беше позволявала да докосва тялото й. Мъж, когото някога бе смятала за силен и грижовен като баща й.
На болничния паркинг й трябваше известно време, за да се вземе в ръце, но накрая откри западното крило, заведе Лоутън при сградата, мина покрай стаята на сестрите и се качи с асансьора на третия етаж.
— Нали няма да ме затвориш тук? Не искам да оставам на това място. Бисквитите им със сирене са стари. И навсякъде вони. Вони на болница.
Алекс броеше стаите до триста и дванадесета, когато от недалечната врата излезе млада руса жена, целуна върховете на пръстите си и прати въздушна целувка на някого вътре. Когато се обърна да си тръгне, тя видя Александра, завъртя се и забърза в противоположната посока. Притежаваше онази ученическа свежест на деветнадесет-двадесетгодишно момиче и гъвкавата походка на жена, която е свикнала да я наблюдават. Алекс усети, че я изпълва хлад.