![Профил на убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/5/profil-na-ubiec-bg-download.jpg)
Профил на убиец [bg]
- Автор: Хол Джеймс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-259-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Профил на убиец [bg]». Краткое содержание книги:
— Много хора имат предразсъдъци относно хлебарките. Но те просто не са запознати с по-хубавите им страни. Колкото повече знаеш за тях, Норман, толкова повече ги уважаваш. Blattidae, това е семейството им, род и вид Periplaneta americana. Живеят на земята от четиристотин милиона години и сигурно ще са тук още четиристотин милиона след нашето изчезване. Ентомолозите ги наричат „субсоциални“, което значи, че са самотници. Не са като термитите, мравките и пчелите с всички техни кастови системи, работници, търтеи, войници и така нататък. Субсоциалните се смятат за лоши, за някаква нисша еволюционна форма. Но ние знаем, че не е така, нали, Норман? Щото двамата с теб също сме субсоциални всеядни събирачи на боклуци. Ние сме самотници и ядем каквото трябва, за да оцелеем. Няма значение какво е. Ние сме хора насекоми и живеем в тъмните пукнатини. Ако се наложи, ще ядем боя, ще дъвчем лепилото на тапетите. Никой не ни вижда, защото излизаме само нощем. Хората ни поглеждат, викат „пфу“ и се опитват да ни смачкат с крак. Но ние сме по-бързи от тях. Успяваме да им избягаме и отнасяме трохите със себе си. И двамата го знаем, нали, Норман? Ние сме най-гадните скапани хлебарки в Маями.
Тя повдигна Ейми над отворения си джоб, спусна я вътре и закопча капака.
Норман Франкс дълго я зяпа, после очите му се спуснаха към гърдите й. Когато отвори уста, за да си поеме дъх, между устните му се опънаха нишки слюнка. Гласът му издаваше силната му възбуда.
— Колко бяха големи?
— Кое?
— Чувалите с парите.
— Какво? Няма ли да отговориш на речта ми за хлебарките? Мислех, че съм адски красноречива. Нима няма да й обърнеш никакво внимание? Субсоциални. Всеядни. Метафоричните връзки, които направих. Господи!
— Колко бяха големи?
— Добре де, добре — каза Ема. — Големи бяха. Много големи. Огромни. Яко натъпкани. Ей толкова големи!
Тя разпери ръце, колкото да обгърне чувал с картофи.
— Хубаво — рече Норман. — Колкото по-големи, толкова по-добре.
Ема не можа да сдържи смеха си.
— Да. Колкото по-големи, толкова по-добре. Определено.
9.
Александра позвъни от единствения работещ телефонен автомат в чакалнята на спешното отделение и се свърза с управлението. Потърси Силвия Ригали, една от главните администраторки. Вече били гледали новините и повикали друг фотограф да поеме нейното дежурство. Всички се тревожели за състоянието на Стан.
Александра й каза, че Стан ще се оправи и й благодари за загрижеността.
— Още нещо, Силвия.
— Да?
— Някой познат да е бил на местопрестъплението?
— Всъщност твоят приятел Дан Романо минавал оттам на път за работа. Бил е един от първите.
— Дан каза ли нещо?
— Какво например?
— Нещо странно. За злополуката.
Силвия се замисли за миг.
— Цялата история е странна, Алекс. От начало до край. Навсякъде пръснати пари. Побъркани хора. Хаос.
— Да, гледах новините. Но имам предвид подробностите. Самата катастрофа, следите от гуми, скоростта на колата. Такива неща.
— Всичко е съвсем ясно. Дан не каза нищо, което да ми се стори странно. Защо? Да не ти е известно нещо, за което би трябвало да ни известиш?
— Не — отвърна Александра. — Просто съм в шок. Оставям въображението си да се развихри. Забрави, че го споменах.
— Вече забравих — отвърна Силвия. Разнесе се друг глас и тя помоли Алекс да почака. После каза: — Беше Шонбъргър. Предлага да си вземеш почивни дни до края на седмицата, ако искаш. Ние ще се оправим. Имаш да ползваш адски много отпуска.
— Предай му, че му благодаря, Силвия. Признателна съм му. Утре ще се обадя и ще ви съобщя как е Стан. Едва ли ще ми трябва цялата седмица, но може би няма да идвам ден-два, докато нещата се поуспокоят.
После позвъни на клетъчния телефон на Габриела. Нейната най-стара и добра приятелка.
Ученическата им дружба бе продължила и след като двете бяха постъпили в щатския университет. Още от гимназията Габи беше знаела, че иска да стане първата жена губернатор на Флорида. И през последните петнадесет години неуморно работеше в тази насока. Ала Алекс познаваше две Габриели, едната за пред телевизионните камери — непоколебимия, откровен политик, защитник на онеправданите, жената, готова да застане зад непопулярни каузи, въпреки че те й отнемат гласове на изборите, и другата Габи — уязвима и чувствителна, мотивирана от нещастното си детство с баща алкохолик и майка, страдаща от постоянна депресия.