Офицер и пешка [bg]

Седнах на другото кресло.

— Нямам представа.

— През цялата си кариера съм работил в правоохранителната система и преди няколко години се пенсионирах като заместник-директор.

— Радвам се за вас.

— Това ви се струва забавно, така ли?

— Не ми е забавно присъствието на добермана ви, който заплашва да ме убие. Както и фактът, че бях отвлечен и докаран тук против волята си.

— Съмнявам се, че е било изцяло против волята ви. Все пак вие сте изпратен със служебно поръчение.

— Знаете кой ме изпраща.

— Знам. Затова сега разговарям с вас, вместо трупът ви да плува в блатата на „Евърглейдс“, докато не бъде изяден от някой алигатор.

Той изръмжа, доволен от заплахата си, сякаш думите и богатството му бяха достатъчни, за да му повярвам.

— Нека отгатна — казах аз. — Оженили сте се по сметка за богата наследница. Защото с вашата кариера не бихте си позволили да плащате и тока на тази къща.

Той посегна към масичката, където имаше и чаша с питие, разклати бистрата течност в нея и я пресуши на малки глътки.

— Семейството на съпругата ми притежава тази къща от поколения.

Вече усещах, че от този човек ще чуя само лъжи. Всяко негово движение беше отмерено, спокойно и решително. Целта му беше да изцеди от мен много повече информация, отколкото бе готов да ми даде. Както се досетих, основният предмет на интереса му беше Стефани Нел. Човекът знаеше за нея, но не достатъчно. И явно си беше казал: защо да не прибера новия, да му завра пистолет в лицето, да го довлека в тази абсурдна имитация на библиотека и да го накарам да пропее?

Да бе. Късмет ти желая. По-скоро бих се пробвал при алигаторите.

Вратата на кабинета се отвори и на прага се появи Джансън.

— Тук са.

Оливър кимна.

— Парти ли ще си правим? — попитах аз.

Той се ухили, вероятно още разчитайки да ме сплаши.

— Не