Офицер и пешка [bg]

Метнах се в колата и потеглих на юг, към мястото, където шосе 441 завиваше на изток към Атлантическия океан. След завоя видях знак, че шосе 95 е на петдесет километра по-нататък. Всичко, което Фостър ми бе разправил за урагана от 1928-а, се беше запечатало в мозъка ми. Беше невероятно, че подобни зверства се бяха случили точно на това място. Как го беше казал Мартин Лутър Кинг? Истинското мерило за един човек е не къде застава в моменти на сигурност и комфорт, а във времена на предизвикателства и противоречия.

Амин.

Зад мен се приближаваше кола. С голяма скорост.

След няколкостотин метра шосето се разширяваше до четири платна във всяка посока. Но засега бяха само две. Колата ме задмина бързо в насрещното платно, после сви рязко пред мен. Аз скочих на спирачката и колата спря със свирене на гуми. В огледалото видях зад мен друг автомобил.

Отвориха се врати, от тях наизскачаха четирима въоръжени мъже. Един от тях беше Джим Джансън.

Измъкнаха ме от колата.

— Щеше да си спестиш много неприятности, ако беше умрял на онази яхта — каза Джансън.

Двама от мъжете започнаха да претърсват тойотата. Отне им броени секунди да открият куфарчето в багажника. Четвъртият ме държеше на прицел с пистолета си, докато Джансън ме пребърка. Намери монетата в джоба на джинсите ми. Огледа я, видимо доволен, през найлоновата обвивка.

— Пълен провал. Това е положението — каза той. — Благодарение на Джеймс Бонд Малоун. Специален агент на Министерството на правосъдието. Е, доволен ли си от себе си?

— Оставих те на сухо във Форт Джеферсън.

Той заби юмрук в стомаха ми и аз се превих на две.

Поех си дъх, като се опитвах да успокоя нервите си. Другите двама ме сграбчиха за ръцете, извиха ги отзад на гърба ми и ме блъснаха в каросерията на тойотата. Върху китките ми щракнаха белезници.

От запад приближаваха други коли.

Опитвах се да нормализирам дишането си.

— Да се махаме от тук — ухили се Джансън.