Вътрешно разследване [bg]

Всичко това е прекалено мъгляво, помисли си Демарко.

— Дъщеря ви някога казвала ли ви е направо, че съпругът ви й е посягал?

Очите на Лидия проблеснаха.

— Не, дявол да ви вземе, не ми е казвала. Но аз знам! Една майка знае!

Лидия избухна в сълзи и внезапно се изправи, при което събори чашата си и ледените кубчета се пръснаха по дървения под, след което изтича към тоалетната. Сервитьорът видя разлятата чаша и с изражение на погнуса се зае да почисти.

С мазна усмивчица подхвърли:

— Май имаме проблемче?

Раздразнен от незаслуженото чувство за превъзходство на хлапака, Демарко го сряза:

— Млъквай и почисти. После й донеси още едно.

Сервитьорът за момент се поколеба, чудейки се дали да не прати Демарко по дяволите, но после осъзна каква голяма грешка би било това. Може и да беше надут недорасляк, но поне не беше глупав.

— Да, сър — каза той, но все пак успя да вмъкне подигравателна нотка в обръщението.

Сега поне Демарко разбираше омразата на Лидия към съпруга й, но разбирането за мотива не означаваше, че й вярва. Пияниците са емоционални и не слушат гласа на разума. Възможно беше да е дотолкова съсипана от алкохола и огорчението от несполучливия си брак, че да е изтълкувала погрешно думи и действия, които са били абсолютно невинни. Сприхавостта на дъщеря й може наистина да е била причинена от хормони, а липсата на спирачен път на мястото на катастрофата не значеше непременно, че не е било злополука. Може момичето да е бърникало нещо по радиото или да е говорело по телефона. Просто нямаше как да е сигурен. Налице беше и фактът, че той наистина не искаше да й повярва. Просто не можеше да си представи Пол Морели да върши нещата, в които тя го обвиняваше.

Десет минути по-късно Лидия Морели се върна от тоалетната. Очите й бяха зачервени от плач, спиралата й се беше отмила, което правеше лицето й още по-изпито и уязвимо.

— Съжалявам — каза тя. — Просто… просто понякога губя контрол.

— Няма нищо — кротко рече Демарко. — Под голям стрес сте.

За момент тя се вгледа в лицето му и в очите й се появи разочарование.

— Да, под голям стрес съм, но виждам, че не сте убеден в истинността на думите ми.

— Работата е там, че…

— Имам пари, Джо — каза отчаяно тя. — Ще ви платя колкото пожелаете.

— Госпожо Морели, не става въпрос за пари. Проблемът е, че няма начин да докажете, че съпругът ви е извършил онова, в което го обвинявате.

Лидия прехапа долната си устна, помъчи се да запази самообладание — и не успя.

— Какво, по дяволите, да направя? — извиси тя глас до писък.

Нахаканият сервитьор погледна към тях с раздразнение.

Когато Демарко не отговори, тя сграбчи китката му и ноктите й се впиха в кожата му. Заприлича му на врабче, което се е вкопчило в някой клон по време на ураган.