Колието на кралицата

Очевидно бе, че тези последни думи направиха силно впечатление на този, към когото бяха адресирани.

— Вие знаете — започна кралят с променен глас, — знаете, че съм искрен и винаги признавам грешките си. Желаете ли да ми докажете, госпожо, че сте имали основание да напуснете Версай с шейна, със свои придворни? Безразсъдна групичка, която ви компрометира в тежките условия, при които живеем! Можете ли да ми докажете, че сте имали основание да изчезнете с тях в Париж като маски на бал и да се появите скандално късно през нощта, когато моята лампа вече догаряше и всички спяха! Вие говорите за достойнство на брака, за величие на трона и за това, че сте майка. И как, нима в качеството си на съпруга, в качеството си на кралица, в качеството си на майка извършихте това? Като каква отидохте там?

— Ще ви отговоря кратко, господине, и предварително ще ви кажа: ще отговоря още по-презрително, както досега не съм правила, защото, струва ми се, наистина някои от обвиненията ви заслужават само презрението ми. Тръгнах от Версай с шейна, за да стигна по-бързо в Париж, излязох с госпожица Дьо Таверне, чиято репутация, благодаря Богу, е една от най-чистите в двореца, и отидох в Париж, за да се уверя лично, че кралят на Франция, бащата на голямо семейство, кралят философ, тази морална опора на всички благочестиви, този, който хранеше нещастните странници, стопляше просяците и с благодеянията си заслужи обичта на народа, та аз пожелах да проверя дали той, същият крал, оставя някого от фамилията да умре от глад, да тъне в нищета и забрава, изложен на всички удари на порока и на мизерията. Изкачих се в нещо като таван и видях без огън, без светлина, без пари внучката на един принц, дадох сто луидора на тази жертва на забравата, на кралското нехайство. И тъй като закъснях, мислейки за нищожеството на нашите величия, защото и аз също понякога съм философ, но тъй като скова студ и конете се движеха трудно по поледицата и особено конете на кабриолета…