Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
— Свърши ли? — попита Кати смело. — Току-що видя как се къпя. А сега, сър — продължи тя гневно и уверено, — ако нямаш нищо против, бих искала да изляза от ваната и да се облека. Разбира се, ако ми дадеш нещо за обличане. Или трябва да стоя само в леглото?
За нейна изненада Джон се ухили и се запъти към вратата. Открехна я и отново се обърна назад.
— Чакам те долу в трапезарията след десет минути, в противен случай ще се кача тук и Бог знае кога ще можем да вечеряме. Ясен ли съм?
— Да — отговори Кати бързо. — Ще сляза колкото мога по-бързо. Но какво да облека?
Джон внесе някакъв пакет, остави го върху леглото и излезе от стаята.
Кати бързичко се измъкна от ваната и приближи до огъня да се изсуши. Стопли се и се почувства по-добре. Почти се радваше, че ще вечеря долу с Джон, както той желаеше. Не беше яла цял ден и умираше от глад. Емоционалното напрежение от изминалата нощ и сутринта се бе стопило. Следобедният сън й бе възвърнал силите и решителността. Беше преживяла една трагедия, но беше останала жива. Да бъде любовница и затворничка на Джон в тази къща едва ли щеше да бъде толкова болезнено, както до сега.
Разкъса пакета, оставен от него. Вътре имаше всичко необходимо — от дантеленото сатенено бельо до красивата синя копринена рокля с малка якичка от кадифе. За първи път имаше толкова красиви дрехи. Докато разглеждаше нещата с възхищение, тя се питаше кога Джон е намерил време да й ги купи. Стояха й като излети. Не би могло да е през деня — вратите бяха затрупани от сняг и още няколко дни нямаше да могат да се отворят. Нима всичко е било предварително планирано? Наистина ли дълго бе обмислял перспективата тя да му стане любовница?
Единственото обяснение бе, че той е решил съдбата й отдавна и нейното невинно, но много глупаво посещение в стаята му миналата нощ само бе ускорило нещата.
Кати се облече бързо. С нетърпение усети допира на скъпите дрехи. Синята рокля чудесно се съчетаваше с цвета на очите й. Корсетът й стоеше като излят. Роклята беше силно вталена, а от кръста надолу падаше на меки гънки. Очевидно бе шита за много женствена фигура. Кати застана пред огледалото и започна да й се любува.
Погледна лицето си. Косата й ситно се къдреше покрай ушите и омекотяваше чертите на лицето й. Изглеждаше много женствена. Винаги бе обичала дългите си, копринени букли, но като прислужница беше длъжна да ги прибира на тила и така тяхната златиста красота се губеше до голяма степен. Късата прическа бе оживила лицето й. Естествената й руменина изпъкваше още повече, а очите й блестяха.
В пакета нямаше обувки. Кати се учуди защо. Джон беше взел единствения й чифт. Провери отново. Наистина нямаше и тя тръгна без обувки към трапезарията.
Въпреки студа навън, в къщата беше топло. Кати забеляза, че всички камини са запалени, горяха и двата полилея в дневната и трапезарията. Изпита леко вълнение при мисълта, че Джон е положил усилия да направи двете помещения уютни и приятни.
Масата беше сервирана за двама. Приборите бяха поставени в началото на трапезата и на мястото в дясно от него.
Дали Джон възнамеряваше да се храни всеки път с нея? Рязката смяна на положението й я обърка. Как ли щеше да се чувства, когато й сервираше някой, който до вчера й е бил равен или дори по-високопоставен, някой, с когото заедно са сервирали същата тази маса? Бузите й пламнаха. Усети, че смелостта я напуска и забърза обратно към стаята си.
— Един момент, млада госпожице — извика Джон, появявайки се иззад завесите на големите прозорци, откъдето бе гледал снега. — Къде възнамерявате да отидете?
Кати се обърна и срещна проницателните му сини очи. Тя просто прие предложената й ръка и се остави да я заведе до мястото, определено за нея. Седна със сведен поглед и замълча. Джон я съзерцаваше няколко минути, после я хвана за брадичката и повдигна главата й.
— Толкова си красива, любима — каза той. — По-красива от всякога — той погали меките къдрици. — Косата ти е прекрасна, а ти, ти си най-обичната ми собственост.
Кати се разгневи, но не продума. Сърцето й тупаше лудо, но по-скоро от комплиментите на Джон, отколкото от страх. Тя позволи на една едва забележима усмивка да се появи върху устните й и отговори.
— Благодаря… сър.
Вечерята сервира госпожа Бейтс. Тя се справи бързо и с умение, като нито веднъж не си позволи да погледне Кати в очите. Когато постави върху масата всичко необходимо, тя дискретно се оттегли.