Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
— Иди да доведеш лекар — каза госпожата на Кати с тревога в гласа. — Сестрите ти имат треска, а забелязах и обрив по гърба и гърдите им.
Кати тича през целия път. Разстоянието не беше малко и тя пристигна почти без дъх. Беше благодарна, че не седи безпомощно до постелите на сестрите си и гледа как болестта отнема силите им, както се бе случило с майка й. Върна се с доктора възможно най-бързо.
Лекарят прегледа децата много внимателно. На излизане от стаята им лицето му беше посърнало. Кати забеляза тревогата в погледа му, но не каза нищо.
— Слезте долу с мен и двете — каза им той. — Ще разговарям с вас, докато пиша рецептата, която трябва да изпълните.
Кати и госпожа Даниълс го последваха по стълбите. В кухнята той седна на един стол до масата. Когато вдигна поглед от кочана с рецептите няколко минути по-късно, Кати разбра, че няма да им каже нищо добро.
— Сестрите ви са болни от скарлатина — обърна се той към Кати. — Вече е засегнала сливиците, ушите и синусите им. В остра форма е и не изключвам възможността да ги удари в сърцето и черния дроб.
Той погледна госпожа Даниълс, после Кати, за да види, дали го разбират. След като се убеди, че е така, продължи:
— Госпожа Даниълс ми каза, че неотдавна си загубила майка си, детето ми. Знаеш ли от какво почина?
Кати си спомни колко бързо болестта бе отнесла Хедър.
— Почувства слабост и имаше треска, която не премина — със запъване отговори тя.
— Разбирам — каза лекарят и прибра рецептите. — Може да е било скарлатина и сестрите ти са се заразили. Болестта е силно заразна и лесно се предава. Затова трябва да покривате носа и устата си с парче плат, когато влизате в стаята на болните. И обезателно я проветрявайте добре.
Той стана от стола и се отправи към вратата.
— И още нещо, трябва да изварявате всички предмети, които момичетата ползват. Опитайте се да не се тревожите. Няма да им помогнете, ако и вие се разболеете.
На път за аптеката Кати плака горчиво. Сестричките й бяха сериозно болни. Тя не можеше да им помогне. Освен грижите на госпожа Даниълс, тя самата искаше да направи нещо. Винаги ли щеше да гледа обичните й хора да се измъчват от тежки болести? Чувстваше се достатъчно силна, за да се справи с живота? А смъртта? Нима Джийн и Джоан щяха скоро да умрат? Виждаше колко се тревожи госпожа Даниълс и съжали, че я бе натоварила с това нещастие. Самата тя вече бе страдала достатъчно.
Когато наближи аптеката, Кати изправи глава и се стегна. „Ако такава е волята ти, Господи — тихо промълви тя, — аз ще я приема.“
Тя влезе и подаде рецептата. Беше благодарна, че са й останали още малко пари и не се наложи да иска от госпожа Даниълс за лекарствата.
Седем денонощия Кати и Каролин Даниълс се бориха неуморно за живота на момиченцата, но те отслабваха с всеки изминал ден. Треската не престана и косичките на Джийн и Джоан започнаха да окапват. Страдаха от непоносимо главоболие и повръщаха сиропите и лекарствата. Отслабналите им стомахчета не приемаха никаква храна. Лекарят намина няколко пъти, но повече с нищо не можеше да помогне. Можеха само да чакат.
Джийн и Джоан умряха една след друга в разстояние на час. Болката и внезапната пустота, които заляха Кати, бяха повече, отколкото би могла да понесе. Беше направила всичко, тя и госпожа Даниълс се бяха грижили за болните деца с цялата си енергия.
— Защо, защо? — като в унес питаше госпожа Даниълс. Тя страдаше от загубата не по-малко от Кати. — Защо аз съм още жива, а две прекрасни малки деца умряха?
Кати с питаше дали някога тази непоносима мъка ще намалее.
Седмиците минаваха, тъгата оставаше. За Кати бе мъчително дори да разговаря с госпожа Даниълс. Нямаше желание за нищо. Искаше само да лежи в леглото и да гледа в тавана. Нямаше сили да гледа нищо, което да й напомня за сестрите й. Не беше успяла да им помогне. Също и на майка си.
Госпожа Даниълс разбираше колко самотна се чувства Кати. Самата тя страдаше от самотата. Такава загуба за толкова кратко време бе непоносима. Изглежда, болестта, покосила майка й и сестрите й, бе пощадила Кати, но тя бе полумъртва от скръб. Добрата госпожа искаше да й помогне.
— Животът продължава — говореше й тя. Сърцето й се късаше, когато виждаше как унинието поглъща това младо същество, толкова изстрадало за крехката си възраст. — Майка ти би искала да живееш и да бъдеш щастлива, скъпа моя.
Кати оставяше да я успокояват, но знаеше, че няма да бъде никога щастлива, ако остане в тази къща, поне засега. Да можеше да отиде някъде и да започне друг живот без всичко около нея да й напомня за жестоката й участ. Не можеше да промени нещата, затова реши, че ще е най-добре да направи опит да спести на себе си и на госпожа Даниълс мъката занапред. Може би майка й е била права да не потърси помощ от единствената си приятелка. Беше донесла със себе си само скръб и бе стоварила допълнителна мъка върху милата жена. Идването и престоят им тук бяха изтощили и отнели крехкия душевен мир на Каролин след продължителната скръб по собственото й семейство. Кати получи урок и се помоли в бъдеще да бъде по-разумна в решенията си.