Бяла смърт

— А в другата посока покрай брега кълве ли?

Старият рибар сбърчи нос.

— При рибарника вони. А и като си връщаш, приливът те мокри.

Остин благодари за съвета, сложи раницата и рибарските си принадлежности на борда, провери горивото и включи двигателя. Той запали веднага с равномерно буботене. Остин откачи въжетата, отблъсна се от кея и насочи носа към шейсетметровата скала — приличаше на някакъв огромен каменен водоскок на входа на залива. Мина отляво с надеждата, че Ерик няма да го види.

Скоро лодката се носеше край отвесните скали, над които подобно на пръснати от вятъра конфети се рееха хиляди птици. Двигателят мъркаше като преяло с мляко коте. Имаше слабо вълнение, но острият нос на лодката разрязваше вълните. От време на време над него се вдигаха пръски. Остин обаче бе на сухо и топло с дебелата жълта мушама и ботушите, които бе открил в багажното отделение.

Високите стени на брега се разпаднаха на серия отвесни канари, които с приближаването на старото пристанище постепенно преминаха в ниски хълмове и после в равнина. Не се виждаха никакви други лодки. Местните рибари се бяха ориентирали към по-обещаващите райони. Едва когато заобиколи един нос, той откри, че не е сам.

Синята испанска яхта, която бе видял предишния ден да влиза в пристанището, бе закотвена в един малък тесен залив на по-малко от километър от брега. Ниските й изчистени линии показваха, че е построена за скорост и комфорт. На кърмата се четеше „Навара“. Палубата бе празна. Никой не излезе да помаха, какъвто бе обичаят при среща на два съда — особено в такива затънтени води. Остин усети невидими очи да го следят зад затъмнените стъкла. Мина покрай яхтата и продължи към сушата. Процеждащата се през облаците слънчева светлина се отразяваше матово в металните покриви, които бе забелязал от високия хребет по време на разходката си.

Откъм сградите в небето се издигна черна точка, бързо нарасна и се превърна в черен хеликоптер без отличителни знаци. Спусна се ниско и забръмча срещу лодката като раздразнен стършел, обиколи я два пъти и зависна на неколкостотин метра, обърнат към Остин. От фюзелажа висеше ракетна установка. Идваха и още посрещачи — към лодката се приближаваше катер. Движеше се бързо и вдигаше фонтани пяна. Беше „Сигарет“, любимият на контрабандистите на наркотици във Флорида.

Катерът намали и мина достатъчно близо, та Остин да може да види добре тримата мъже на борда. Бяха дребни и набити, с кръгли лица и смугла кожа. Черната им коса бе подстригана на бретон над почти азиатските им очи. Единият стоеше на щурвала, а другите двама гледаха Остин с нездрав интерес. Държаха пушки.

Катерът изключи двигателя и спря. Човекът на щурвала вдигна високоговорител и изкрещя нещо на език, който приличаше на местния. Остин отговори с глуповата усмивка и разпери ръце да покаже, че не разбира. Мъжът опита отново — първо на датски, а после и на английски.