Господарят на мрака
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на мрака». Краткое содержание книги:
Алета не можеше да му попречи, дори да беше искала. В мига, когато той беше навлязъл в нея, еротичното усещане за гореща плът, плъзгаща се по гореща плът, беше я накарало да забрави всички причини, поради които някога беше ненавиждала Хайме Мортимър. Когато мощното му тяло започна да навлиза в нея отново и отново, търсейки екстаза, тя почувства, че собственото й тяло реагира, макар да беше мислила, че е невъзможно да го направи, след като едва не беше разкъсана само преди минути. И когато устата му потърси гърдата й, засмуквайки силно, а после галейки втвърденото зърно с невероятна любов, Алета подлудя под него.
— Хайме, моля те!
— Ах, скъпа, не знаеш колко копнеех да те чуя да кажеш тези думи.
И отново започна да навлиза, надигнал се над нея, потъваше в тялото й отново и отново, разтърсвайки я в неудържим екстаз.
Тя извика името му.
Сякаш някъде отдалече го чу да изкрещява, усети горещото плисване на семето му и разбра, че е постигнал награда, огромна като нейната. Много след това лежаха преплетени един в друг, съвършено изтощени. Накрая тя се надигна и се дръпна от него. С изненада разбра, че подобно разпуснато, бясно съвкупление й е дало такова удоволствие. Как можаха толкова бързо да минат от силния гняв и ярост към пълна забрава? Тялото й още тръпнеше и туптеше — той със сигурност не я беше третирал нежно, — и вината, която усещаше, задето се беше поддала така доброволно и беше изпитала такъв екстаз, я съкрушаваше.
— Съжаляваш ли, милейди? — запита меко Хайме.
Беше видял играта на емоциите по изразителното й лице и знаеше точно какво си мисли тя. Мислеше, че е недостоен за нея, и се чувстваше засрамена, че е получила удоволствие от свирепото им любене. Той нарочно метна крака си върху нея, за да не й позволи да стане.
— Съжалявам за деня, когато се появи в замъка Уиндзор.
Гласът й беше изпълнен с горчивина. Горещи червени петна бележеха бузите й и тя побърза да скрие голотата си от него.
— Не, жено, няма нужда да се криеш от мене. — Той дръпна кожата от пръстите й. — Не обичам бързото съвкупление. Исках да ти се наслаждавам на воля, но не се бях съобразил с гнева си или с жаждата, която ме изяждаше. Мислех, че като те взема, ще уталожа демоните, които ме бяха обхванали, но сгреших. Задоволяването на тези демони вероятно ще отнеме остатъка от живота ми. Най-малкото, остатъка от този ден.
— Няма да се оставя пак да ме унижиш.
Хайме я погледна с присвити очи, видя изпълнените с ярост сини очи, дивото безредие на златистата й коса, предизвикателно вдигнатата брадичка и сърдития цвят, обагрил бузите й. Тя беше великолепна. Устните й бяха червени и подути от целувките му, тялото й пламтеше, разкошната й коса се къдреше объркана и разрошена по раменете й и той отчаяно искаше отново да се люби с нея.
— Унижението няма нищо общо с това, което искам да правя с тебе, жено.
Гласът му като че ли искаше да се протегне и да я докосне, движейки се като топъл дъх по кожата й.
Имаше нещо благородно и великолепно у този мъж, внезапно осъзна тя, с неговите решителни, дръзки черти и горда осанка. Ако не се беше появил така, както го направи, и ако не беше я принудил да се омъжи за него, можеше да има шанс за тях. При всякакви други обстоятелства тя можеше дори да се възхити от него заради силата на убежденията му и твърдостта, с която защитаваше баща си. Но грубият начин, по който я беше взел в сватбената им нощ, и развяването на окървавения чаршаф на следващата сутрин пред очите на всички присъстващи беше нещо непростимо. А сега това. Беше я накарал да усеща неща, които не искаше да чувства, да прави неща, които я бяха засрамили.
— За какво мислиш? — запита Хайме, виждайки замислеността й.
Очите му се спуснаха към тежко дишащите й гърди. Той посегна и докосна дясното й зърно.
Алета трепна като опарена.
— Мисля, че искам да се махна оттук.
Той се премести на другото зърно, видимо омаян от набъбналата розова пъпка, която се надигаше под възглавничката на пръста му.
— Утре. Или вдругиден — обеща той разсеяно.
— Не, няма да бъда използвана отново от един груб селяк! Не искам да имам нищо общо с мъж, който позори съпругата си, като държи любовницата си под един покрив с нея.
Хайме застина.
— Не те позоря.
— Лъжец! Защо не остави лорд Грей да се ожени за мене?
Тя го загледа внимателно, докато той започна да сваля дрехите си. Очите й се спряха на надигащия се член, докато той смъкваше панталоните и се изправяше пред нея гол като великолепен образец на силна мъжественост. Беше така завладяващ, че дъхът й спря. Той й се усмихна.