Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
Сега пътят се спускаше надолу. Като гледаше внимателно, Сол следеше неравностите и завоите. Крис отново чу хеликоптерите.
— Връщат се назад. Ще проверят отново нещо.
Пътеката се сля с окосена трева, която се простираше от единия до другия край на долината. Сол спря мотоциклета.
— Ако се опитаме да пресечем, те ще ни видят. Но не можем да останем тук. Ако дочакаме нощта, те ще имат време да доведат друг екип с кучета.
Горе вятърът от хеликоптера размърда близките дървета. Крис се стегна, когато чу да се стреля с петдесеткалибровите картечници.
Сол взе Спрингфийлда.
— Не съм сигурен как ще дойдат — пеша или с хеликоптери.
Той дръпна затвора, извади барабана и го замени с нов, който извади от джоба си. След това бутна затвора на място.
После натисна газта, подкара мотоциклета през дърветата и премина през ливадата. Като се огледа назад, Крис видя хеликоптера да се върти, след което се спусна в тяхна посока.
— Видяха ни!
Сол завъртя кормилото назад към дърветата. Картечни откоси опърлиха земята. Хеликоптерът прелетя над тях. Отвратителния му силует закри слънцето. Изведнъж проблесна отново. Сол подкара мотоциклета в гората. Скачайки от него, той се прицели през клоните към хеликоптера в момента в който се завъртя остро над ливадата.
— Спрингфийлда не може да свали хеликоптер — каза Крис.
— Този може.
С корпуса напред хеликоптерът започна вертикално да приближава към дърветата. Сол натисна спусъка на Спрингфийлда и отскочи. Учуден, Крис видя резервоарът на хеликоптера да експлоадира. Той скочи, за да се прикрие и закри очи. Късове от корпуса и покрива, от перката и подпорите избухнаха и изхвърлиха огнени топки във всички посоки през ливадата. Огромна част от тялото увисна застрашително и падна изведнъж.
— Аз извадих заряда на патрона, напълних го с фосфор и го запуших, за да не прониква въздух — каза Сол.
— Другите хеликоптери…
— Те ще тръгнат насам. Ще претърсят този край на долината. Ние ще се върнем в другия край, където те вече са търсили.
Сол грабна мотоциклета. Крис бързо се качи. Те се втурнаха обратно по дивечовата пътека. Двайсет секунди по-късно другите хеликоптери изреваха край тях, на път към горящите отломки в долината.
Елиът сграбчи телефона в оранжерията. Дългото му слабо тяло се приведе. Главата го болеше.
— Разбирам — каза той нетърпеливо. — Не, не ми се оправдавайте. Не свършихте успешно работата. Това има значение, а не защо сте се провалили. Изчистете бъркотията, която сте направили. Използвайте други екипи, продължавайте да ги следите.
Той все още носеше черния костюм и жилетката. Беше си препасал висока до гърдите престилка.
— Разбира се, но аз предполагах, че вашият екип е също толкова добър. Изглежда преценката ми е била грешна. Съжалявам също, повярвайте ми.
Като остави телефона, той тръгна към една маса с наредени саксии. Толкова беше уморен, че коленете му се подгъваха.
Всичко вървеше погрешно. Ударът на фондация „Парадигма“ трябваше да е прост. Беше необходимо да се обвини един човек. Мъж, който не би могъл да докаже, че е следвал заповеди. Но той трябваше да бъде убит точно в момента, в който се опитва да се пребори с нападателите си. „Съвсем просто“ — помисли си Елиът. — „Педантично планирано“. Избра Сол, защото бе евреин. Защото за удара трябваше да се вини някой друг, а не Елиът. Така че защо не евреин? Елиът уреди предишните задачи на Сол да не потръгнат. Например чистачката да влезе в стаята, когато не трябва. Да направи така, че Сол да изглежда неконтролируем. Това, че изпрати Сол да играе комар в Атлантик сити, бе друг начин да го компрометира. Сол трябваше да придобие поведение на агент, който е тръгнал към провал — мошеник зад маска на спасител. Чудесен, прецизен план.
Защо се провали тогава? „След кариера, избягваща грешките, дали най-накрая не започнах да ги правя?“ — помисли си Елиът. — „Дали не съм твърде стар? Дали не съм се заблудил, като мислех, че след като съм саботирал три последователни операции на Сол, той фактически не е вече находчив?“
Поради какви други причини, планът сега бе почти провален? Бягството на Сол изложи на опасност всичко, предизвика нови проблеми и насочи по-голямо внимание към удара „Парадигма“. Преди час се обадиха от Белия дом — не съветниците, а самият президент, вбесен, че все още не е отмъстено за убийството на най-добрия му приятел. Ако всичко беше минало по план, ако Сол бе очистен, президентът щеше да бъде доволен и щеше да насочи вниманието си към израелците, като ги обвини в подбуждане на убийството. Сега, вместо да получи желаните отговори, президентът задаваше повече въпроси, задълбаваше се, изследваше. Ако някога научи кой фактически е наредил удара…