Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Надявам се змиорката в аспик да не е имала лоши последствия.
Тя поклати глава.
— Нищо, слава Богу. А при вас?
— Само лоши сънища — отговори той с тих смях.
— О, нима спите лошо, догоре? — Лаура побърза да се присъедини към тях. В гласа й прозвуча истинско любопитство.
— Само след като съм вечерял змиорка в аспик — отвърна спокойно Дъглас.
— Змиорка в аспик? — Младата дама го погледна неразбиращо. — Какво трябва да означава това?
— Деликатес от Кокни — обясни поучително Частити. — Съветвам ви да го избягвате. Вкусът му е отвратителен.
Лорд Дънкан вдигна глава от книгата.
— Какво чувам за змиорка в аспик?
— Снощи с доктор Дъглас имахме нещастието да я опитаме в Ковънт Гардън — засмя се Частити.
— Велики боже! Защо?
— Много добър въпрос, сър — отговори Дъглас. — Вашата дъщеря ме предизвика да се състезаваме.
— О, не вярвам. Подобно предизвикателство изобщо не отговаря на характера на Частити — установи убедено негово благородие. — Сигурно се лъжете.
— О, не, сър, повярвайте ми, точно така беше.
— Прав е татко, наистина го предизвиках — призна си Частити. — Той прие предизвикателството и двамата изядохме по една порция змиорка в аспик.
— Колко странно… и колко грубо — прошепна отвратено Лаура и се намръщи. — Змиорка в аспик, колко вулгарно. — Изисканата млада дама се потърси от отвращение.
— Като всички ястия на обикновения народ — отговори спокойно Частити. — Вероятно знаете латински, мис Дела Лука. След като сте прекарали живота си в Италия, сигурно познавате добре езика на древните римляни.
За момент Лаура загуби ума и дума. Очевидно беше усетила укора. Въпреки това не пропусна възможността да произнесе едно от поученията си.
— Но разбира се — каза тя с решително кимване. — Вулгар… вулгарис… Вие сигурно знаете латински, dottore? Нали това е езикът на медицината?
— Наистина има латински книги, но те са доста стари — отговори с усмивка той. — Аз предпочитам съвременни учебници.
— За съвременните болести — допълни Частити. — Смятате ли, че в нашето общество има нови болести, доктор Фарел?
Въпросът беше безкрайно интересен и Дъглас искаше да му отговори сериозно, но Лаура безцеремонно му отне думата и застана пред Частити, за да я изключи от разговора.
— Аз съм истинска мъченица на безсънието, dottore. Не мога да ви опиша моето страдание. Можете ли да ми препоръчате нещо против безсъние? Напразно се опитвах да си помогна с валериан и беладона. А ме е страх да посегна към лауданума… знам, че маковият екстракт може да предизвика зависимост.
— Аз препоръчвам валериан — каза Дъглас с едва доловима въздишка. Още от Единбург беше свикнал да раздава лекарски съвети в обществото. Обикновено изпълняваше подобни молби кратко и сухо и канеше питащия да го посети в кабинета. Предполагаше, че в Лондон ще е същото — все пак това беше начин да спечели пациенти. Но засега не се знаеше дали е и начин да си намери съпруга.
— Може би трябва да ми определите час. Кога мога да дойда в кабинета ви? — попита Лаура, сякаш беше прочела мислите му.
— Естествено ще направя за вас всичко, което е по силите ми — отговори той. — За съжаление кабинетът ми още не е напълно обзаведен. Разбирате ли, трябва да сменя доста мебели. — Той се усмихна извинително. — Имам твърде малко време, за да се погрижа за всички детайли.
— О, dottore, трябва да ми позволите да ви помогна! — протръби Лаура и драматично притисна ръка към сърцето си. — С цялата си скромност мога да кажа, че имам превъзходен вкус за обзавеждане и декорация. Талант, с който съм известна още от детските си години. Права ли съм, мамо? — Тя се обърна към контесата, за да изиска одобрението й.
Майката вдигна глава от книгата си.
— Да, скъпа — отвърна тя с търпелива усмивка. — Знаеш, че винаги предоставям тези детайли на теб.
Частити неволно плъзна поглед по претоварения с тежки мебели салон и прибави в мислите си ренесансовата входна зала. Едва преглътна изохкването си, при това срещна погледа на Дъглас Фарел и за малко да избухне в смях. Строгото му изражение й подсказа, че в момента си представяше как спокойната, внушаваща доверие скромност на кабинета му ще бъде обогатена с ренесансови елементи и какво ще бъде въздействието му.
Частити се закашля, извади кърпичката си от чантата и скри лице в ухаещите на лавандула дантели. Дъглас се наведе към нея и енергично я потупа по гърба.
— Задавихте ли се? — попита съчувствено той.
— Да, от нещо абсурдно — прошепна тя и се отдръпна, за да избяга от силната ръка върху гърба си.
— Наистина, dottore, трябва да видя помещенията, за да обсъдим обзавеждането — каза Лаура с решителност, която издаваше, че няма да се откаже от намерението си.