Градът на прокълнатите
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Държите в ръце една от най-сполучливите поредици в Европа и света — многотомната поредица за Командир Матю Дракс или Маддракс, както ще го наричат в бъдещето неговите врагове и приятели.
Благодарение на труда на петима писатели книгата е станала една от най-добрите саги за бъдещето ни след катастрофата от 2012 година. Нещо, което е твърде възможно да се случи, ако се позовем на предсказанията на маите, другите древни народи и Нострадамус.
Командир Матю Дракс се озовава в едно наистина мрачно бъдеще и се мъчи да проумее постапокалиптичния свят. Човешката раса вече не е венец на творението. Всичките й усилия са съсредоточени В борбата за чисто физическото оцеляване сред конкурентите по разум — мутантите, наследените от нашия век оръжия, вечните човешки взаимоотношения, както и правилото „Човек за човека е вълк“ дори когато е на път да изчезне като вид от дълбоко наранената ни планета. Но нека да ви оставим да си съставите собствено мнение.
Ще добавим само факта, че в Европа поредицата за Маддракс е МНОГО ПОПУЛЯРНА и с голям тираж. Да се надяваме, че и в България ще бъде същото.
Приятно четене!
Грохотът се смеси с някакъв писък — не, два писъка! Единият мучащ и влажен, и животински, вторият писклив и… човешки!
Все още полузашеметен, Мат скочи и се огледа. На мястото, където току-що се намираше кулата, върху куп развалини се спускаше облак прах. Различи напудреното в сиво от праха неподвижно тяло на чудовището. Беше мъртво.
Също като загърнатия в кожи мъж, който лежеше между развалините със счупени крайници и гледаше към Мат с невиждащите си очи. Балоор се беше преселил при своите богове… Дванайсет души от ордата се бяха спасили. Включително Зорбан и Аруула. След смъртта на животното майка геягудоо преустановиха нападението. Ако някои от вулфаните бяха оцелели, бяха избягали. Ордата вече не видя никой от фреккойшерите. Вечерта всички седяха около огъня. Цареше пълна тишина. Твърде пресен беше в главите на хората ужасът от нападението. Аруула седеше до Мат и беше поставила ръката си в неговата.
Накрая Зорбан наруши мълчанието. Аруула превеждаше пресипналото му ръмжене.
— Балоор е мъртъв. Животното майка на геягудоо е мъртво. Но вулфаните са живи. Тази земя е изоставена от боговете. Ще потеглим по друг път към южната река.
— Няма да дойда с вас — каза Мат. — Трябва да търся другарите си. Пътят ми води по-нататък на юг. — Аруула преведе.
Зорбан безмълвно кимна.
Тогава тя погледна Мат.
— Ще дойда с теб, Маддракс.
Половината нощ Зорбан уговаряше Аруула, но тя остана твърдо зад решението си.
— Направих своя избор — каза тя. И Мат знаеше, че тя не говори за избор на някакъв си път.
Малко след изгрев слънце натовариха нещата си в джипа. Раздялата беше мълчалива. Аруула отиваше от човек на човек и го прегръщаше. Сълзи се лееха. Зорбан се обърна, когато се качиха в колата. Аруула се вкопчи в кожите, с които бяха покрили предните седалки. „Колата на боговете“ не й се виждаше съвсем безопасна, но тя не допускаше това да се забележи.
Лек вятър подухваше откъм планината на юг, когато потеглиха.