Якешину

Майката на шогуна, неговите двеста наложници и прислужничките им живееха в уединен район на двореца, известен като „вътрешното крило“. Сега Рейко прекосяваше градината към тези най-отдалечени помещения. В другия край я пресрещнаха група млади жени, облечени в ярки кимона. Сред тях Рейко зърна Мидори, която се усмихна и избърза към нея да я поздрави.

— Трябва да се видя с майката на шогуна — каза Рейко, след като отвърна на поздрава й.

— Трябва да те предупредя, че Кейшо е в едно от най-ужасните си настроения. Какво ли не правихме да я ободрим, просто кошмар. Сега ни прати да й берем цветя, пък тя после щяла да ги подрежда — Мидори въздъхна заради тежкото положение, в което бяха изпаднали тя и другите придворни дами. — Може би посещението ти ще оправи настроението й… — двете жени тръгнаха към постройката. Мидори попита несигурно: — Днес виждала ли си Хирата сан?

— Да, когато излизах от къщи сутринта — отвърна Рейко.

— Той дали… — Мидори сведе поглед към кошничката с цветя в ръцете си. — Каза ли нещо за мен?

— Изобщо не сме разговаряли — отвърна Рейко, спестявайки на приятелката си истината, че Хирата вече дори не я споменава.

— Не зная вече какво да правя! — изплака Мидори и по страните й рукнаха сълзи. — Как да го накарам да ме хареса отново?

Рейко смяташе, че Хирата се е превърнал в надут грубиян, който не заслужава такива притеснения, но искаше да помогне на приятелката си.

— Може би трябва да проявиш по-голям интерес към онова, което върши…

— Вече пробвах — подсмръкна Мидори. — Предложих да му помогна в разрешаването на един случай, но той ми се изсмя.

— Е, може би идеята не е била много удачна — каза Рейко, потръпвайки мислено от ужас, че крехката невинна Мидори би могла да се нагърби с опасна детективска работа. — Повечето мъже не желаят жените да се месят в работата им… Защо не опиташ да изглеждаш колкото се може по-красива и да се държиш с него студено и резервирано. Това може пък да разпали интереса му към теб…

Мидори я разбра и очите й засияха.

— Ами да! Ще ме желае, защото ще реши, че вече ми е безразличен. Ох, благодаря ти! — възкликна тя и прегърна Рейко. — Нямам търпение да видя Хирата сан и да му покажа колко малко означава вече за мен!