Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
— Добре — въздъхна Саймън Уотли. — Ето какво ще направиш. На минутата, в която пристигне пратката, незабавно ще я прехвърлиш в пощенския клон в град Логърхед на улица „Брендиуайн“, пощенска кутия четиринадесет. Разбра ли?
— Искате от мен да я препратя по денонощната куриерска служба до пощенска кутия? — Кийт Бенингтън се опита да овладее объркването си с глупавия въпрос.
— Не, аз не искам да я изпращаш по пощата до пощенската кутия, защото не можеш да го направиш — обясни Уотли с явно раздразнение. — Това, което искам да направиш, е да я занесеш лично дотам.
— Да мина целия този път до Логърхед? — Младият помощник го изгледа слисано. — Защо…
— Защото аз ти заповядвам — бързо го прекъсна завеждащият регионалната канцелария на конгресмена. — Има ли нещо друго? — Начинът, по който Саймън Уотли отпращаше подчинените си.
— Ами не, освен… знаете ли дали Марла е пристигнала тази сутрин?
— Казах й да си вземе един ден почивка — отговори Уотли без най-малка следа от емоции. — Уикендът беше изморителен за всички.
12.
— Означава ли това, че трябва да боядисаме кафявите крака на всички паяци в червено? — попита жално специалният агент пилот Томас Уошак и вдигна поглед от петдесет и втора страница на официалния документ, който заместник-командирът на отдела за специални операции Фреди Мур беше връчил на тайния екип в седем и тридесет тази сутрин. Книжата бяха придружени със специални инструкции, които трябваше внимателно да прочетат и да бъдат готови да дискутират до десет.
— Да боядисаме… По дяволите, какво четеш?… Дай ми го! — запита Лари Пакстън, скочи от стола и издърпа дебелия документ от ръцете на видимо обезпокоения агентпилот.
— Исках да попитам, как ще ги държиш толкова дълго, за да го направиш? — изръмжа Уошак на Хенри Лайтстоун, който се смееше толкова захласнато, че сълзи се стичаха по лицето му, докато той и другите членове на екипа „Браво“ наблюдаваха как техният командир обезумяло разгръща копието на Уошак. — Всички паяци имат осем крака, нали? Значи четирима от нас ще трябва да държат по два крака, докато друг…
— Тук в наръчника на инспекторите по опазване на околната среда пише, че безскрупулните търговци често боядисват краката на — какво? — старите кафявокраки гигантски тарантули. Предполагам, за да ги пробутат на наивните купувачи като екзотичен и опасен червенокраквид… Обаче също пише, че червенокраките в действителност са много по-оранжево червеникави — отбеляза техническият агент Майк Такахара и вдигна поглед от екрана на лаптопа си. — Дали пък не споменават нещо за нас, безскрупулни или наивни трябва да бъдем?
— Бих се обзаложил на каквото и да е, че най-малко един от нас ще бъде ухапан — обади се Уошак.
— Томас може и да е прав, приятели — съгласи се Такахара, продължавайки да разглежда инструкциите. — Тук също пише, цитирам: „Всички тарантули имат змийски зъбци, но определени подвидове са по-агресивни от други. Всъщност за някои се знае, че дебнат и нападат човек, ако ги предизвикаш.“ Чудя се дали това означава…
— Няма да държа краката на никакви гигантски паяци, Пакстън — предупреди Дуайт Стоунър, огромният бивш нападател на „Оукланд“. — Ако трябва ще прибирам цял ден питони обратно в клетките им, но няма да рисувам лентички върху тарантули. Всичко това ми звучи като работа за командир на екип. И наистина, не че ме интересува чак толкова, но все пак колко големи са тези неща?
— Според наръчника, толкова. — Майк Такахара разтвори пръстите на дясната си ръка колкото успя и после отпусна върховете им върху близката маса.
— Господи!
— Знаете ли? — Хенри Лайтстоун най-накрая се успокои достатъчно, за да разгледа разгънатата карта на Орегон. — Всъщност там може да бъде много забавно за такава операция?
— Ох, така ли? — измърмори скептично Дуайт Стоунър. — Какво значи това?
— Спомняш ли си моя приятел Боби ла Грейндж?
— Да, разбира се. Той е от тези мъже, които трудно се забравят. Мислиш ли, че не си спомням колко дяволски близо бях до смъртта при онази операция на Каймановите острови.
— Е, преди няколко месеца получих писмо от него. Пише, че на тях със Сюзан им писнало от влагата, хлебарките и търговците на наркотици и Джъстин сериозно обмислял да си купи лодка, за да потърси онази малка медицинска сестра. Спомняш си я, нали, Пакстън… онази, която си мислеше, че си много привлекателен?
— О, да, спомням си я много добре. — Пакстън вдигна поглед към небето. — И колко годишно е сега онова момче?