Ето Човека!

Пилат се взря с презрение в очите на евреина.

— Не плащаме на осведомители, чиято информация по-късно се оказва неверна — предупреди го той.

— Не го правя заради парите, господарю — отвърна Юда с престорено подкупващ маниер, какъвто изглежда римляните очакваха от евреите. — Аз съм лоялен поданик на императора.

— Кой е този бунтовник?

— Исус от Назарет, господарю. Той влезе в града днес…

— Зная. Видях го. Но чух, че проповядвал мир и законосъблюдение.

— За да те измами, господарю. Но днес се издаде като предизвика фарисеите, говорейки против римляните. Той разкри истинската си същност.

Пилат се намръщи. Това съвпадаше с представите му за този вид лъжепророци.

— Имаш ли доказателства?

— Стотици ще свидетелстват против него.

— Свидетелите нерядко имат лоша памет — каза Пилат. — Как ще ги разпознаем?

— Тогава аз ще свидетелствам против него. Аз съм един от неговите ученици.

Изглеждаше твърде хубаво за да бъде истина. Пилат прехапа устни. Не можеше да си позволи да обиди фарисеите в този момент. Достатъчно ядове си имаше с тях. Кайафа ще бъде първия, който ще извика „несправедливост“ ако той арестува пророка.

— Казваш, че обиждал свещениците?

— Твърди, че е законния Юдейски цар, потомъка на Давид — каза Юда, повтаряйки думите, които Исус му бе наредил да каже.

— Така ли? — Пилат се загледа замислено през прозореца.

— А що се отнася до фарисеите, господарю…

— Какво за тях?

— Те желаят смъртта му. Знам го от сигурно място. Някои от онези фарисеи, които не са съгласни със старейшините го предупредиха да напусне града, но той отказа.

Пилат кимна. Очите му се присвиха докато обмисляше информацията. Макар да мразеха пророка, фарисеите със сигурност щяха да направят политически капитал от арестуването му.

— Фарисеите искат да им се махне от пътя — продължи Юда. — Хора от всички страни се стичат за да го слушат и днес много от тях се разбунтуваха в Храма.