Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Зевс не искал да загинат и другите данаиди. По негова заповед Атина и Хермес очистили данаидите от замърсяването с пролятата кръв. Цар Данай устроил в чест на боговете олимпийци големи игри. Победителите в тези игри получили като награда за жени дъщерите на Данай.
Но данаидите все пак не избягнали наказанието за извършеното злодеяние. Те изтърпяват това наказание след смъртта си в мрачното царство на Хадес. Данаидите трябва да напълват с вода един грамаден съд без дъно. Вечно носят те вода, загребвайки я от подземната река, и я изливат в съда. Ето, струва им се, че съдът вече е пълен, но водата изтича от него и той отново е празен. Пак се залавят за работа данаидите, пак носят вода и я изливат в съда без дъно. И тяхната безрезултатна работа продължава безкрай.
ПЕРСЕЙ
Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.
РАЖДАНЕТО НА ПЕРСЕЙ
Аргоският цар Акризий. Линкеев внук, имал дъщеря Даная, която се славела с неземната си красота. На Акризий било предсказано от оракула, че той ще загине от ръката на Данаиния син. За да избегне подобна участ, Акризий построил дълбоко под земята широки покои от бронз и камък и там затворил дъщеря си Даная, за да не я виждат никой.
Но великият гръмовержец Зевс се влюбил в нея, проникнал в подземните Данаини покои като златен дъжд и Акризиевата дъщеря му станала жена. От този брак Даная родила прелестно момченце. Майката го нарекла Персей.
Малкият Персей не преживял. дълго с майка си в подземните покои. Веднъж Акризий чул гласа и веселия смях на малкия Персей. Той слязъл при дъщеря си, за да разбере защо се чува в покоите й детски смях. Акризий се учудил, като видял малкото прелестно момченце. Как се изплашил той, като научил, че то е син на Даная и Зевс. Веднага си спомнил за предсказанието на оракула. Пак трябвало да мисли как да избегне съдбата си. Накрая Акризий заповядал да направят голям дървен сандък; затворил в него Даная и Персей, заковал сандъка и заповядал да го хвърлят в морето.
Дълго се носил сандъкът по бурните вълни на соленото море. Гибел застрашавала Даная и сина й. Вълните мятали сандъка от една страна на друга; ту високо го издигали на гребените си, ту го спускали в морската бездна. Накрая вечно шумящите вълни изтласкали сандъка на остров Сериф. По това време на брега ловял риба рибарят Диктис. Той току-що бил хвърлил в морето мрежите си. Сандъкът се оплел в мрежите и Диктис го извлякъл заедно с тях на брега. Той отворил сандъка и с учудване видял в него изумително красива жена и прелестно малко момче. Диктис ги завел при брата си Полидект, царя на Сериф.
Персей отраснал при двора на цар Полидект и станал силен, строен младеж. Той блестял като звезда между младежите на Сериф с божествената си красота — никой не можел да се сравнява с него нито по красота, нито по сила, нито по ловкост, нито по мъжество.
ПЕРСЕЙ УБИВА ГОРГОНАТА МЕДУЗА
Полидект намислил насила да се ожени за прекрасната Даная, но тя ненавиждала суровия цар Полидект. Персей се застъпил за майка си. Полидект се разгневил и оттогава мислел само за едно — как да погуби Персей. В края на краищата жестокият Полидект решил да изпрати Персей да отреже главата на горгоната Медуза. Повикал той Персей и му казал:
— Ако ти наистина си син на гръмовержеца Зевс, няма да се откажеш да извършиш един голям подвиг. Сърцето ти не ще трепне пред никаква опасност. Докажи ми, че Зевс ти е баща, и ми донеси главата на горгоната Медуза. О, вярвам аз, че Зевс ще помогне на своя син!
Персей погледнал гордо Полидект и спокойно от говорил:
— Добре, ще ти доставя главата на Медуза.
И той тръгнал на далечен път. Трябвало да стигне до западния край на земята — до оная страна, където царували богинята Нощ и богът на смъртта Танатос. В тая страна живеели и ужасните горгони. Цялото им тяло било покрито с блестящи и яки като стомана люспи. Нито един меч не можел да разреже тези люспи освен извития меч на Хермес. Горгоните имали грамадни медни ръце с остри стоманени нокти. На главите им вместо коса се движели със съскане отровни змии. Лицата на горгоните с острите им като ками издадени зъби, с устни, червени като кръв и с пламтящи от ярост очи изразявали такава злоба, били така ужасни, че всеки, който погледнел горгоните, се превръщал на камък. Горгоните бързо се носели из въздуха върху криле със златни, блестящи пера. Горко на оня човек, когото те срещнели! Горгоните го разкъсвали на части с медните си ръце и пиели горещата му кръв.