Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
— О, вие молете, умолявайте страшния владетел за пощада! Пълзете на колене пред него! Но за мене — какво е за мене гръмовержецът Зевс? Защо трябва да се боя от него? На мене не ми е писано да умра! Нека Зевс прави, каквото ще. Не му остава дълго да властвува над боговете!
Едва изрекъл тези думи Прометей, и по въздуха бързо, сякаш падаща звезда, долетял пратеникът на боговете Хермес и страшен застанал пред Прометей. Изпратил го Зевс да поиска от титана да разкрие тайната: кой ще свали Зевс и как той би могъл да избегне повелите на съдбата. Хермес заплашва Прометей с ужасно наказание, ако той не се вслуша. Но могъщият титан е непреклонен и с насмешка отговаря на Хермес:
— Трябва да си хлапе и да имаш детски ум, за да се надяваш, че можеш поне нещичко да узнаеш. Знай, че аз няма да заменя своите мъки с робско служене на Зевс. Предпочитам да остана тук, прикован към скалата, отколкото да стана верен слуга на тиранина Зевс. Няма такова наказание, такива мъчения, с които Зевс би могъл да ме уплаши и да изтръгне от устата ми макар и една думица. Не, той няма да научи как може да се спаси от съдбата; никога тиранинът Зевс не ще узнае кой ще му отнеме властта!
— Но слушай, Прометее, какво ще стане с тебе, ако откажеш да изпълниш Зевсовата воля — отговаря Хермес на титана. — С един удар на своята светкавица той ще повали тая скала заедно с тебе в мрачната бездна. Там, в каменна тъмница, много, много векове лишен от слънчева светлина, ще се мъчиш ти в дълбок мрак. Ще минат векове и отново-ще те извади Зевс на бял свят от бездната, но не за радост ще те извади той. Всеки ден ще долита орел, който Зевс ще изпрати и който с острите си нокти и клюн ще разкъсва черния ти дроб; дробът ти ще нараства отново и твоите страдания ще бъдат все по-страшни. Така ти ще висиш на скалата дотогава, докато друг не се съгласи доброволно да слезе вместо тебе в мрачното царство на Хадес. Помисли, Прометее, не е ли по-добре да се подчиниш на Зевс! Нали знаеш, че Зевс никога не заплашва напразно!
Гордият титан останал непреклонен. Нима можело нещо да уплаши сърцето му? Изведнъж земята затреперила, всичко наоколо се разтърсило; разнесли се оглушителни гръмотевици и блеснала с непоносима сила светкавица. Забушувал яростно черен вихър. В морето се надигнали пенести вълни като планини. Залюляла се скалата. Всред рева на бурята, всред гръм и грохот на земетресение се чул ужасният вопъл на Прометей:
— О, какъв удар насочи срещу мене Зевс, за да предизвика ужас в сърцето ми! О, високопочитана майко Темидо, о, етер, който струи светлина за всички! Погледнете как несправедливо ме наказва Зевс!
Рухнала със страшен грохот скалата с прикования на нея Прометей в неизмеримата бездна, във вековечния мрак.
Изтекли векове и отново Зевс издигнал на бял свят из тъмата Прометей. Но страданията му не се свършили; още по-тежки станали те. Той пак лежи, прострян на високата скала, закован за нея, окован във вериги. Палещите лъчи на слънцето изгарят тялото му, над него се извиват бури, дъждове и градушка шибат изнемощялото му тяло, а през зимата сняг на парцали пада върху Прометей и вледеняващ студ сковава членовете му. Но и тези мъки не стигат! Всеки ден грамаден орел долита, шумейки с мощните си криле, на скалата. Той кацва на гърдите на Прометей и ги разкъсва с остри като стомана нокти. Орелът ръфа с клюмна си черния дроб на титана. Кръвта се лее на потоци и скалата почервенява от нея; на черни съсирени застива кръвта в подножието на скалата; на слънцето тя се разлага и нетърпим смрад изпълва околния въздух. Всяка сутрин орелът долита и се залавя със своята кървава гощавка. През нощта раните заздравяват и черният дроб нараства отново, за да даде нова храна на орела през деня. Години, векове продължават тези мъки. Могъщият титан Прометей се изтощил, но страданията не сломили гордия му дух.
Титаните отдавна се помирили със Зевс и му се покорили. Те признали неговата власт и Зевс ги. освободил от мрачния Тартар. Сега те, грамадни, могъщи, дошли на края на земята, до скалата, където лежал прикован Прометей. Те заобиколили скалата и убеждават Прометей да се подчини на Зевс. Дошла и Прометеевата майка Темида и моли сина си да смири гордия си дух и да не се противи на Зевс. Тя моли сина си да се съжали над нея, защото тъй непоносимо страда, като гледа мъките му. Сам Зевс забравил вече предишния си гняв. Сега неговата власт е силна, нищо не може да я разклати, той не се страхува вече от нищо. Пък и той вече управлява не като тиранин, а пази държавите, зачита законите. Той покровителствува хората и правдата всред тях. Само едно нещо безпокои още Гръмовержеца — това е тайната, която знае единствен Прометей. Зевс е готов да помилва могъщия титан, ако Прометей му разкрие съдбовната тайна. Вече е близко времето, когато ще се свършат мъките на Прометей. Вече се е родил и възмъжал великият герой, на когото съдбата е отредила да освободи титана от оковите. Непреклонният Прометей, както и преди, пази тайната, съсипвайки се от мъки; но и него започват да го напущат силите.