Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Странен комплимент.
— Очевидно връзката ни е странна. — Той стана и я изправи на крака. — Имаш нужда от сън. — Той погледна към вечерята, която едва бе докоснала. — Можеш да претоплиш това, когато апетитът ти се върне.
— Благодаря. Следващия път ще ти бъда благодарна, ако ме изчакаш да се прибера, преди да ми дойдеш на гости.
— Какъв напредък! — прошепна той, когато стигнаха до вратата. — Значи приемаш да има следващ път. — С нещо като усмивка той вдигна ръката, която все още държеше, до устните си. — До следващия път — каза той и си тръгна.
Мръщейки се, Ив изтри ръката си в джинсите и влезе в спалнята. Съблече се и остави дрехите си там, където паднаха. Легна, затвори очи и си наложи да заспи.
Тъкмо заспиваше, когато си спомни, че Рурк не й каза на кого се е обадил и какво е открил.
Глава осма
В офиса си, при затворена врата, Ив прегледа диска с убийството на Лола Стар заедно с Фийни. Тя не трепна при пукането на заглушителя. Тялото й вече не се свиваше при нараняването, което куршумът причиняваше на плътта.
На екрана се появи заключителният надпис: Втората от шестте. След това нямаше нищо. Без да каже и дума, Ив зареди първото убийство и те за пореден път наблюдаваха как Шарън Деблас отново умира.
— Какво мислиш? — попита Ив, когато свърши.
— Дисковете са направени с микрокамера „Трайдънт“, модел 5000. Тя е на пазара едва от шест месеца и е много скъпа. Въпреки това е била много търсена по Коледа. Само в Манхатън преди празника са продали повече от десет хиляди, без да броим колко са минали през черната борса. Не чак толкова като при по-евтините модели, но въпреки това са твърде много, за да могат да бъдат проследени.
Той погледна към Ив.
— Познай кой притежава „Трайдънт“?
— „Рурк индъстрийс“.
— Браво. Бих казал, че камерата има значителни преимущества, и дори шефът си е взел една.
— Няма начин. — Тя си взе бележка и пропъди спомена за устните му върху ръката си. — Убиецът използва първокласно оборудване, което сам произвежда. Това арогантност ли е или глупост?
— Глупостта не му е присъща.
— Така си е. Ами оръжието?
— Има няколко хиляди в частни колекции — започна Фийни, докато си похапваше кашу. — Три само в Ню Йорк. Става въпрос за регистрираните — добави той с тънка усмивка. — Не е задължително заглушителят да бъде регистриран, а и сам по себе си не е смъртоносен. Няма начин да го проследим.
Той се отпусна назад и почука по монитора.
— Що се отнася до първия диск, изгледах го. Видях няколко сенки. Това ме кара да съм сигурен, че е записал и нещо друго освен убийството. Но не съм в състояние да го увелича. Онзи, който е редактирал диска, или е знаел всевъзможни номера, или е имал достъп до супер оборудване.
— Ами криминалистите?
— Трябва да отидат тази сутрин по твоя молба. — Фийни погледна часовника си. — Вече трябва да са там. Взех дисковете за сигурност и ги прегледах. Има двайсет минути саботаж, който започва в три и десет по-предишната нощ.
— Този мръсник си е свършил работата без много протакане — промърмори тя. — Това е един скапан район, Фийни, но сградата е първокласна. И двата пъти никой не го е видял, което означава, че той използва някакви специални начини на проникване.
— Или са свикнали да го виждат.
— Защото е бил един от редовните посетители на Шарън. Кажи ми защо мъж, който е бил редовен клиент на скъпа, изискана и опитна проститутка, ще избере неопитно момиче като Лола Стар за втората си жертва?
Фийни сви устни.
— Може би предпочита разнообразието?
Ив поклати глава.
— Може би първия път толкова му е харесало, че сега много-много не подбира. Още четири остават, Фийни. Той още от самото начало ни подсказа, че е сериен убиец. Той го афишира, за да разберем, че Шарън не е от особено значение. Тя е просто една от шестте. — Ив изпъшка недоволна. — Тогава защо се е върнал? — каза тя на себе си. — Какво е търсил?
— Може би криминалистите ще ни кажат.
— Може би. — Тя взе един списък от бюрото си. — Отново ще проверя списъка с клиентите на Шарън, после ще го сравня с този на Лола.
Фийни се прокашля, избра си още едно кашу от торбичката.
— Неприятно ми е да ти го кажа, Далас, но сенаторът настоява да знае докъде сме стигнали.
— Нямам какво да му кажа.
— Трябва да му го съобщиш лично днес следобед. В Източен Вашингтон.
Тя спря пред вратата.
— По дяволите!
— Шефът нареди. Ще пътуваме със совалката в два часа. — Фийни си помисли с примирение за бунта на стомаха си, който го очакваше по време на полета. — Мразя политиката.