Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Едно от нещата, на които се възхищавам у теб, е, че не си губиш времето за очевидното.
— Въпросът ми е защо?
— След като си тръгнах от офиса ми, открих, че непрекъснато мисля за теб. — Той се усмихна очарователно. — Вечеряла ли си?
— Защо? — попита тя.
Той пристъпи към нея и светлината на лампата остана зад гърба му.
— Проведох няколко разговора, които могат да представляват интерес за теб. Лично… — Той вдигна ръка към лицето й, пръстите му едва докоснаха брадичката й, палецът му се плъзна по леката трапчинка. — Умората в очите ти ме разтревожи. Чувствам се задължен да се погрижа за вечерята ти.
Макар да знаеше, че това е жест, изразяващ детинско раздразнение, тя рязко освободи брадичката си.
— Какви разговори?
Той се усмихна отново и тръгна към видеотелефона й.
— Може ли? — попита той, като вече въвеждаше номера. — Обажда се Рурк. Можете да изпратите поръчаната вечеря. — Изключи връзката и отново й се усмихна. — Нямаш нищо против спагетите, нали?
— По принцип, не. Но не обичам да ме командват.
— Още нещо, което ми харесва у теб. — Тя остана права, но той седна, без да обръща внимание на намръщеното й лице, и извади табакерата си. — Когато хапна нещо топло, това ме кара да се отпусна. Ти не си почиваш достатъчно, Ив.
— Няма откъде да знаеш какво правя или не правя. И не съм казала, че можеш да пушиш тук.
Той запали цигарата и я изгледа през лекия, уханен дим.
— Не ме арестува, че съм влязъл без разрешение, няма да ме арестуваш и за това, че пуша. Донесох бутилка вино. Оставих я в кухнята, за да се шамбрира. Искаш ли малко?
— Онова, което искам… — Внезапно избухна, яростта така бързо я обзе, че не можа да се овладее. С един скок тя се намери пред компютъра си и поиска достъп.
Това го ядоса — достатъчно, за да прозвучи гласът му остро.
— Ако бях дошъл да ровя из файловете ти, нямаше да те дочакам.
— А защо не? Подобна арогантност би ти отивала. — Защитата й беше непокътната. Не бе напълно сигурна дали от това почувства облекчение или разочарование. И тогава видя малкия пакет до монитора си. — Какво е това?
— Нямам представа. — Той изпусна отново струйка дим. — Беше на пода зад вратата. Аз го вдигнах.
Ив знаеше какво е това — размерът, формата, теглото. И знаеше, че когато изгледа диска, ще види убийството на Лола Стар.
Нещо в начина, по който очите й се промениха, го накара отново да се изправи, а гласът му стана нежен.
— Какво е това, Ив?
— Нещо във връзка с работата.
Тя отиде право в спалнята, затвори я и включи защитата.
Сега пък се намръщи Рурк. Той отиде в кухнята, намери чашите и наля от бургундското вино. Тя живееше скромно, помисли си той. Беше общо взето подредено, почти нищо не издаваше произхода или средата й. Не се виждаха снимки, нито сувенири. Докато бе сам в апартамента, много му се искаше да влезе в спалнята й и да открие там нещо за нея, но бе устоял на изкушението.
Въздържа се не толкова от уважение към личния й живот, колкото от желание да я опознае, общувайки с нея, вместо от заобикалящия я свят.
И все пак той отбеляза обикновените цветове и липсата на специално осветление. Тя не живееше тук, доколкото виждаше той, тя съществуваше. Тя, предположи той, живееше в своята работа.
Той отпи от виното. Хареса му. След като загаси цигарата си, занесе двете чаши във всекидневната. Щеше да бъде изключително интересно да разреши загадката Ив Далас.
Когато тя се върна след двайсетина минути, един облечен в бяло келнер тъкмо привършваше подреждането на чиниите на малката масичка до прозореца. Колкото и да бяха великолепни, ароматите не успяха да възбудят апетита й. Главата отново тупкаше, а тя бе забравила да пие лекарство.
Рурк отпрати келнера тихо. Проговори едва когато затвори вратата, и остана насаме с Ив.
— Съжалявам.
— За какво?
— За онова, което те разстрои. — Като се изключеше почервеняването, предизвикано от изблика на гняв, когато влезе в апартамента, тя бе бледа, но сега страните й бяха станали безцветни, а очите — мрачни. Когато той тръгна към нея, тя поклати глава яростно.
— Махни се, Рурк.
— Да се махна е лесно. Това е най-лесното. — Той нарочно я прегърна и усети как тя се стегна. — Дай си минута отдих. — Гласът му бе равен, но настоятелен. — Какво ще стане, ако се отпуснеш за миг?
Тя отново поклати глава, но този път в жеста имаше умора. Чу как от гърдите й се изтръгна въздишка и като се възползва от това, той я притегли към себе си.
— Не можеш ли да ми кажеш?
— Не.
Той кимна. Това не трябваше да го засяга, тя не трябваше да има значение за него. Но твърде много неща около нея го вълнуваха.