Магизточник
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магизточник». Краткое содержание книги:
Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1
На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той.
Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал.
Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката.
Тя се раздвижи светкавично и най-близкият човек в черно се свлече в хриптяща купчинка. После лактите на Конина се забиха в коремите на двамата зад нея. Лявата й ръка профуча покрай ухото на Ринсуинд с шум на разкъсана коприна и повали мъжа зад него. Петият понечи да побегне, но тя със скок се вкопчи в краката му, повали го и главата му се блъсна тежко в стената.
Конина се претърколи от неподвижното тяло и когато стана, очите й блестяха.
— Не ми е приятно да си призная, но се почувствах по-добре. Щеше да е много лошо, ако бях предала достойните традиции на фризьорството… Уф, не, бе…
— Права си — сериозно потвърди Ринсуинд. — Но се питах дали вече си забелязала онези горе.
Очите на Конина огледаха редицата стрелци с лък, появили се върху отсрещната стена. Имаха търпеливия равнодушен вид на хора, които са си получили парите да свършат някаква работа и не им пука особено, ако тя включва и убийства.
— Време е за фибите — подсказа Ринсуинд.
Момичето не помръдна.
— Баща ми често подчертаваше колко е безсмислено да предприемаш фронтална атака срещу враг, притежаващ достатъчно далекобойни оръжия.
Ринсуинд познаваше любимите изрази на Коен и я изгледа недоверчиво.
— Е, всъщност — поправи се Конина — точните му думи гласяха: „Що ти трябва да се надпреварваш с таралеж в ритането на задници?“
Спелтър нямаше сили да слезе за закуска.
Чудеше се не е ли най-добре да си поприказва с Кардинг, но го възпираше смразяващото подозрение, че тлъстият дъртак нито би го изслушал, нито би му повярвал. Всъщност не знаеше дали сам да си вярва…
О, вярваше си и още как. Никога нямаше да забрави, колкото и да се стараеше.
Един от битовите проблеми в Университета напоследък беше неувереността, че ще се събудиш в същото здание, в което си заспал. Стаите придобиваха навика да си разменят местата заради изобилните изблици на магия. Тя се просмукваше в килимите и така се натрупваше в магьосниците, че едно здрависване с някого беше най-сигурният начин да му придадеш друг облик. Насищането с магия вече надхвърляше възможностите на Университета да я побере. Ако не направеха нещо съвсем скоро, дори простосмъртните биха могли да се възползват от магията. Вледеняваща мисъл. Но умът на Спелтър беше толкова претъпкан с вледеняващи мисли, че можеше да послужи вместо зимник, затова не отдели време да се тревожи и за това.
Неустойчивата сграда не беше единственото затруднение. Тежкият натиск на тавматургичния приток влияеше и върху храната. Загребваш салата с вилицата, но докато я поднесеш до устата си, може да е нещо коренно различно. С малко късмет би се оказало само негодно за ядене. Иначе пак си оставаше храна, но не от най-предпочитаните.
Спелтър откри Коин в място, което до снощи беше килер за метли. Сега заемаше несравнимо по-голямо пространство. Само защото ковчежникът не бе чувал за самолетни хангари, нямаше с какво да сравни нововъведението. Е, не би си помогнал много. Едва ли хангарите с мраморни подове и натрапчиво присъствие на статуи са често явление. Няколкото метли и очуканата кофа в ъгъла изглеждаха нелепо, но не колкото смазаните маси в бившата Голяма зала. Благодарение на магическите приливи в Университета те вече не бяха по-големи от дребно сандъче.
Спелтър влезе с изострено внимание и се присъедини към съвета на магьосниците. Въздухът беше мазен от струпаната тук мощ.
Ковчежникът си сътвори кресло до Кардинг и се наведе към ухото му.
— Няма да повярваш…
— Тихо! — скастри го шепнешком другият. — Това е потресаващо!
Коин седеше на табуретката си в средата на кръга, стиснал жезъла с едната си ръка, другата беше изпъната и държеше нещо яйцевидно, малко и бяло. Очертанията му странно се размиваха пред погледа. Спелтър дори реши, че не е дребен предмет, видян отблизо. Беше огромен, но се намираше далеч оттук. А момчето го задържаше с една ръка.
— Какво прави той? — прошепна на Кардинг.
— Не съм много наясно — промърмори дебелакът. — Доколкото схванахме, ще създава нов дом за магьосничеството.
В размътения овал проблясваха ивици разноцветна светлина като буря на хоризонта. Огряваха напрегнатото лице на Коин отдолу и го превръщаха в маска.
— Изобщо не си представям как всички ще се поберем вътре — усъмни се ковчежникът. — Кардинг, снощи видях…
— Готово е — обяви Коин.
Вдигна яйцето, което блещукаше със собствено сияние и изхвърляше мънички бели израстъци. Спелтър остана с впечатление, че не само е далеч, но е и невероятно масивно, стига чак отвъд тежестта в чудатите отрицателни измерения, където и оловото е същински вакуум.