Магизточник
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магизточник». Краткое содержание книги:
Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1
На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той.
Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал.
Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката.
Конина крачеше пред него и си тананикаше.
„Падаш си по нея, а? Аз поне съм наясно“ — обади се глас в главата му.
„Ох, че гнус! — възкликна Ринсуинд. — Пак ли моята съвест?“
„Не, твоето либидо. Ех, че задух заварвам! Не си се разкършвал от последния път, когато се мярнах.“
„Ей, я изчезвай! Аз съм магьосник! При нас господар е главата, а не сърцето!“
„Аз пък чувам за какво гласуват жлезите ти и от тях научавам, че що се отнася до тялото, мозъкът ти е в жалко малцинство.“
„Така ли било? Да, но има решаващ глас.“
„Ха! Залъгвай се… Впрочем сърцето няма нищо общо в случая. То не е нищо повече от мускулест орган, който движи кръвта из тялото ти. Няма ли поне да си признаеш, че много я харесваш?“
„Е… — поколеба се Ринсуинд. — Да, но…“
„С нея е приятно, а? И гласът й е хубав.“
„Не оспорвам…“
„И ти се иска да я опознаеш по-добре, нали?“
„Ами…“
Донякъде изненадан, Ринсуинд осъзна, че наистина му се иска. Не беше напълно чужд на женската компания, но у него се загнезди впечатлението, че покрай жените все си докарва неприятности. Естествено не пренебрегваше и всеизвестния факт, че те са вредни за магическите дарби. Признаваше обаче, че на неговите магически дарби, по които се равняваше, да речем, на гумен чук, поначало не може да се разчита.
„Значи няма какво да губиш, нали?“ — мазно подсказа либидото му.
В този момент Ринсуинд обърна внимание на факта, че липсва нещо важно. Минаха секунда-две, докато го налучка.
От няколко минути никой не се опитваше да му продаде нищо. В Ал-Кхали това вероятно означаваше, че си мъртъв.
Той, Конина и Багажът бяха сами в дълга тъмна пресечка. Чуваше се приглушената врява на града, но в близката околност имаше само наситена с очакване тишина.
— Избягаха — промълви момичето.
— Ще бъдем ли нападнати?
— Нищо чудно. Трима мъже ни преследват по покривите.
Ринсуинд присви очи нагоре тъкмо в мига, когато трима мъже с широки черни дрехи скочиха ловко на уличката пред тях. Озърна се и видя двама да излизат иззад ъгъла. Всички държаха големи криви мечове и макар че долните половини на лицата им бяха закрити с маски, почти нямаше съмнение, че се хилят зловещо.
Ринсуинд потропа настойчиво по капака на Багажа.
— Дръж — подсказа му.
Сандъкът постоя неподвижно, после се примъкна тромаво към Конина. Излъчваше леко самодоволство, а и сянка на неудобство, както Ринсуинд установи с ревнив ужас.
— Ах, ти… — изръмжа и го изрита. — Ах ти, чантичко такава!
Но и той на свой ред застана по-близо до момичето. Тя се усмихваше замислено.
— На теб пък какво ти има? — попита недоволно Ринсуинд. — Да не им предложиш по едно къдрене набързо?
Мъжете пристъпваха към тях, без да бързат. Личеше, че ги интересува само Конина.
— Не съм въоръжена — напомни тя.
— Къде се дяна легендарният ти гребен?
— Остана на кораба.
— Нищичко ли нямаш?
Конина се премести така, че да държи под око всички нападатели.
— Имам две големи фиби — подхвърли приглушено.
— Стават ли за нещо?
— Не знам. Никога не съм опитвала.
— Заради теб изпаднахме в беда!
— Успокой се. Според мен ще ни пленят.
— Лесно ти е да го кажеш. На теб не са ти свалили цената като специална оферта за тази седмица.
Багажът потракваше с капака си малко объркан. Един от мъжете предпазливо протегна меча си и погъделичка с върха му кръста на Ринсуинд.
— Видя ли? Искат да ни отведат някъде — установи Конина, но изскърца със зъби. — О, не!…
— А сега какво има?
— Не мога!
— Какво не можеш?
Тя стисна слепоочията си с длани.
— Не мога да попадна в плен, без да се бия! Чувам как хилядите ми варварски прадеди ме укоряват за тази измяна! — изсъска трескаво.
— Стига си ме занасяла.
— Истината ти говоря. Ей сегинка…