Зона 51: Екскалибур
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Екскалибур». Краткое содержание книги:
Някога смятан за мит, легендарният меч на крал Артур се оказва реално съществуващ предмет — най-важната фигура в сложната игра за контрол над съдбините на човечеството. Двете съперничещи си фракции се надпреварват помежду си коя първа ще сложи ръка върху него. Но в играта се появява нов участник — Майк Търкот и неговият елитен отряд се готвят да объркат плановете на пришълците, Търкот знае, че митичното оръжие е ключ за разрешаването на всички загадки и за окончателна победа над аирлианците и техните машини. Но за да го спечели, ще трябва да изкачи най-високата планина на света, да преодолее в суровия период извън подходящия сезон „мъртвата зона“ на Еверест, гробница на много прочути алпинисти.
Лицето на Сянката на Аспасия се изкриви, сякаш си беше спомнил нещо особено неприятно.
— Гъмжилото е завладяло много планети, унищожило е много разумни същества. В далечното минало ние също се срещнахме с тях. И досега не знаем коя е родната им планета. Някои казват, че няма такава и че те се размножават, унищожавайки всяка следа от разумен живот на планетите, които откриват. Общуването с тях е невъзможно, тоест не може да има никакви преговори. Те съществуват, за да унищожават. — Сянката на Аспасия посочи надолу. — Те са идвали и на вашата планета. Съгледвачи. За да ви защитя, разруших техния кораб и им попречих да изпратят съобщение до флота си. Ако корабите им пристигнат тук, дори аирлианците няма да могат да ви помогнат.
— Съгледвачите им могат да се инфилтрират във всяка разумна форма на живот, да станат неразделна част от нея и никой няма да усети присъствието им — продължи той. — Когато пристигне, флотът им ще изпепели всичко живо на Земята. Задачата на Аспасия бе да ви пази и да ви помага. Вършеше го в продължение на много години. Когато той пристигна, вашите предци още обитаваха пещерите. Той построи Атлантида, дари на човечеството цивилизацията. Това беше златно време. Но после дойдоха Артад и останалите — все страхливци и дезертьори от войната срещу гъмжилото. Искаха да се скрият тук, да ни отрежат от родната планета. Избухна гражданска война, после сключихме примирие. Но дори след това Аспасия остана в близост до вашата планета, за да продължи да изпълнява дълга си към вас. А вие му се отблагодарихте, като го убихте и унищожихте неговия флот. Сега аз заех неговото място. Ще продължавам да ви помагам, но трябва да се присъедините към мен. Във взаимен интерес е сега да работим заедно.
Той помълча, после повиши глас:
— Но опълчите ли се срещу мен, ще загинете. Отдръпнете ли се настрана, когато накрая победя, няма да забравя безразличието ви. Елате при мен и само ще спечелите от решението си.
Екранът угасна.
Сеул, Южна Корея
Ръцете на южнокорейския президент трепереха видимо, докато надигаше чашата с чай. В залата цареше мрак, на екрана се сменяха едно след друго диапозитивни изображения без никакъв коментар от американския офицер, който седеше наблизо. Генерал Кармоди, командващият Осма армия, бе най-старшият американски офицер в Южна Корея. Снимките, които показваше на президента Пак, бяха пристигнали току-що с куриер от завеждащия отдела за военно контраразузнаване. Бяха направени от шпионския сателит КХ-14, който извършваше постоянно наблюдение на корейския полуостров. На снимките се виждаше нещо, което не се бе случвало от петдесет години: китайски войски прекосяваха река Ялу в Северна Корея и се отправяха на юг. Танкове, бронетранспортьори, пехотни части. На следващите снимки Пак разпозна демилитаризираната зона. Ако се съдеше по фотосите, нямаше никакво съмнение, че севернокорейските части също са мобилизирани.
Кармоди приключи с прожектирането и запали светлините. Двамата бяха сами в залата. Генералът се обърна към Пак.
— По предварителна преценка два китайски армейски корпуса вече са навлезли във вътрешността на Северна Корея. Следват ги други три. Числеността им е около половин милион души.
— А какво предприема Седми американски флот? — попита Пак.
— Седми американски флот… — отвърна Кармоди и се поколеба как най-точно да формулира думите си — се оттегля. Вече изоставихме Хавайските острови. Това ще ви покаже докъде са стигнали нещата.
— И какво ще правим сега, генерале? — подскочи Пак. — Военното ви присъствие в тази страна се ограничава до няколко дееспособни части, чието присъствие целеше да стресне врага. Но врагът не изглежда никак стреснат.
Влезе един чиновник и подаде на президента лист хартия. Пак го прочете.
— В ООН са получили ултиматум от Сянката на Аспасия. С него или против него.
— Какво са решили да правят? — попита Кармоди.
— Насрочено е гласуване. — Пак се разсмя огорчено. — След два дни. Доста късно за нас.
— На нас Сянката на Аспасия няма да ни помогне — отбеляза Кармоди.
Пак смачка хартията и я запрати в кошчето за боклук.
— Злото си е зло, и аз вярвам, че тези пришълци са зли, каквото и да ни говорят.
— Има само един възможен начин на действие — каза Кармоди.
— И той е?
— Употреба на тактическо ядрено оръжие. Изпреварващ удар срещу Северна Корея. По главните направления за настъпление.
Пак се облещи.
— Вашето правителство ще го одобри ли?
— Съмнявам се.