Денят на жестокостта
- Автор: Мацумото Сэйте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодорка М. Барова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Денят на жестокостта». Краткое содержание книги:
Премиерът за миг затвори очи и се замисли. Какво ли ставаше в този момент в главата му? Може би обмисляше мерките, за които току-що сам бе настоявал. Или може би си мислеше за нещо свое. Но сега всяка секунда беше скъпа. Ракетите се движеха светкавично и за една секунда изминаваха три километра. И беше чиста лудост да си губи времето човек в празни мисли.
— Исках да ви попитам с Емура и Ямашита всичко наред ли е? — обърна се някак изведнъж премиерът към държавния секретар.
Двамата, за които той попита, бяха членове на управляващата партия. Те навсякъде следваха премиера, който беше и председател на партията. Бяха и винаги до него в споровете му с кликата на консерваторите. И сега той също имаше нужда от тях, защото предполагаше, че решението да се дадат всички пълномощия на главнокомандуващия щеше да предизвика недоволството на някои кръгове. А как щяха те двамата да погледнат на това решение?
— Не се безпокойте, всичко е наред. Мерките, които вземаме, са обясними. Това ще разберат и Емура, и Ямашита. И аз съм повече от сигурен, че ще можем да убедим отделните фракции. Емура може да се заеме например с господин А. Те отдавна се познават. Ямашита пък да говори с господин Б. Те са еднакви по ранг. Господин министър-председателю, аз се заемам веднага да уредя всичко.
Дори сега, когато до падането на ракетите оставаха около 30 минути, трябваше да се споразумяват с отделните фракции на консерваторите. Премиерът дори помисли, че е наложително да се срещне лично с водачите на другите опозиционни партии и сам да ги убеди в правилността на мерките на правителството.
Опозиционните партии по принцип бяха срещу всички решения на управляващата партия, но особено остро реагираха техните десни крила. Ако сега правителството наистина наредеше да бъдат арестувани „опасните елементи“, след катастрофата то щеше да бъде принудено да изтърпи ожесточените нападки на десниците.
Премиерът се надяваше, че ако лично поговори с водачите на опозицията, ако ги помоли за съдействие, те щяха обезателно да го разберат. Само един откровен разговор можеше да спаси всичко.
— А какво прави господин Судо? — попита премиерът.
— А, господин Судо ли? Той е на предизборна обиколка в Кюшю — обясни държавният секретар.
— В Кюшю ли?... Щастливец — премиерът промърмори завистливо и дори, както се стори на държавния секретар, малко злобно.
Министър-председателят се свърза по телефона с главнокомандуващия.
— А, господин министър-председателят ли е? Очаквах да се обадите.
Главнокомандуващият говореше доста самоуверено. Чувствуваше се, че вече се е вживял в ролята си на пълновластен пазител на реда и сигурността в страната.
— Аз съм напълно съгласен с вас. Имаме пълното право да ги арестуваме... Като пътувах насам, за да поема поста, с който вие благосклонно ме дарявате, просто чувствувах как отвред ме дебнат зломишленици. Срещу тях трябва да имаме винаги готови полицейски и военни отряди, които да ги респектират и да ги предпазят от крайни действия. Тези хора винаги ни обвиняват, че увеличаваме данъците, наричат ни крадци, крещят, че парите им отивали за безсмислено въоръжаване вместо за подобряване условията на живот. Считам ги за врагове на родината и като доблестен войник ще се боря срещу тях. Нашите подвизи никой не забелязва. Във вестниците пишат толкова рядко нещо за нас, обикновено за спасителните работи, които вършим при природно бедствие. А за подвизите на нашата славна армия никога нито дума — главнокомандуващият удари с ръка по масата. — Затова сега ние ще покажем на какво сме способни. Ще покажем, че дори в такъв изключително трагичен момент като този сме готови да останем на своя пост и да запазим реда в страната. Няма да допуснем никакви вълнения и демонстрации, никакви революции...
След това командуващият извика своя подчинен, който отговаряше за информацията.
— Веднага да ми бъде представен списък на всички „опасни елементи“ в страната. След десет минути да бъде изяснено къде живеят и работят.
— Слушам, след десет минути да ви представя списъците на „опасните елементи“ — отговори отсечено офицерът и напусна кабинета.
— Повикайте първия ми заместник! — заповяда командуващият на адютанта.
След минута заместникът беше пред него.
Току-що заповядах на отговарящия за информацията да изготви списък на всички, които биха се възползували от сегашната обстановка, за да организират размирици и демонстрации. Изпратете списъка във всички военни окръзи със заповед по точка... от Закона за вътрешния ред в страната да бъдат проведени арести.