Денят на жестокостта
- Автор: Мацумото Сэйте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодорка М. Барова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Денят на жестокостта». Краткое содержание книги:
— Аз наистина съм ви много благодарен!
— На помощ към вашите брегове идват кораби от Седми американски флот, натоварени с всичко необходимо за оказване на бърза помощ, на пострадалото население. Корабите ще навлязат в Китайско море. Аз лично съм наредил на командуващия да действува бързо.
— Много ви благодаря.
— Ние май закъсняваме с нашата помощ. Трябва да ви призная, че у нас има опасение дали някои, комунистите например, няма да се възползуват от това голямо нещастие, за да предизвикат вълнения, та дори да организират революция. Това наистина сериозно ни безпокои.
— Взели сме всички мерки, за да предотвратим всякакви опити от страна на левите елементи да организират каквито и да било вълнения — отговори премиер-министърът. — Полицията е предупредена за избухването на места на вълнения. В участъците са представени списъци на всички съмнителни и заподозрени личности. За техните действия е заповядано веднага да се докладва. За сега извънредно положение е въведено само в района Канто, но ако се наложи, ще наредя да се въведе в цялата страна.
— Да, това наистина е отлично — по тона му личеше, че президентът наистина се е успокоил. — Ние се бояхме, че ако у вас избухнат на места недоволства, могат да обхванат цялата страна, а оттам да се прехвърлят и у нас. Затова решихме за всеки случай Седми американски флот да се намира около вашите брегове и да има готовност да ви се притече на помощ.
— Аз съм ви много признателен.
— Драги господин министър-председателю, до падането на ракетите остават само още 30 минути и ние се молим за щастието на вашия народ. Ще ви позвъня още най-малко три пъти, ако това няма особено да ви затрудни. Надявам се след взрива да получа от вас лично най-подробна информация. За сега свършвам. Драги мой, пожелавам ви да се проявите в този отговорен, за страната ви момент като неин доблестен ръководител. Желая ви успех.
— Вие сте много любезен и аз съм ви признателен.
След като свършиха, позвъни президентът на страната C. Той беше много развълнуван, просто смазан от това, което по вина на неговата страна щеше да се случи в Япония.
— Господин министър-председателят ли е? Обажда се президентът на страната C.
Нещо в слушалката дращеше, чуваше се лошо. Изглежда, това не беше пряк разговор, а се осъществяваше чрез Америка. Думите долитаха разпокъсани, трудно можеше да се разбере какво говори президентът.
— Сега... господин министър-председателят и... на вашия народ... изразявам от цялата си душа. Ние всички. .. пред лицето. .. заради...
Това беше всичко, което премиерът можа да долови.
Оставаха още само 30 минути и останалите в обречения град живи хора започнаха с целите си същества да чувствуват наближаващата смърт. Какво ставаше в този момент с хората?
Да вземем например осъден на смърт човек. Причината за неговата участ съществува някъде в миналото му. И той вече се е примирил със съдбата си и чака само изпълнението на присъдата. Причината за случайната смърт всъщност се крие пак някъде в самата жертва. А обикновеното самоубийство и самоубийството на влюбените е изход, който човек съзнателно приема.
Но това, което щеше само след няколко минути да се случи с населението на Токио, беше чисто насилие от страна на съдбата, която те с нищо не бяха предизвикали. Нямаше никаква грешка, за която трябваше да отговарят със собствения си живот. Затова в отчаянието им имаше толкова силно желание за живот и негодувание.
Единствена спирачка за душевните вълнения пред неизбежното сега беше религията. Не само будизмът или християнството. Възпитанието и интелектът за някои бяха тяхната „религия“.
Имаше и хора обаче, които не вярваха в тази „религия“. В този трагичен момент за тях не съществуваше нито морал, нито човешки закони. Над всичко господствуваше неудържимо инстинктът.
Камбаните на църквите биеха, вътре множеството горещо се молеше, тържествено звучаха органите. А на други места в града се вършеха престъпления.
В столицата не беше останал вече нито един войник, нито един полицай. Сега народът беше оставен съвсем без контрол. Нямаше кой да арестува, нито кой да разстрелва по свое усмотрение.
А безчинствата по улиците започнаха да приемат отвратителен характер. Първа тяхна жертва бяха жените, които ожесточени мъже изнасилваха пред очите на съпрузите и синовете им. Престъпления се извършваха навред. Убийства, грабежи на домове и магазини. Някои се превръщаха в обезумели животни, у които говорят само инстинктите. Те се втурваха в къщите и търсеха жени. Времето им беше малко и те бързаха. Приличаха на победители, които устройваха хайки за издирването на останалите живи врагове.