Любовни истории на обикновената лудост
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Баросов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни истории на обикновената лудост». Краткое содержание книги:
„Можеше да опита отново.“
„Голям кураж се иска дори и за един път.“
„Прав си. Извини ме. Имам страшно главоболие.“
„Искаш ли да научиш какво стана?“
„Да. Става дума и за собствената ми смърт.“
„Беше вторник вечерта, опитвахме се да печатаме вестника. Взехме твоята история, която за щастие беше доста дълга, а ние нямахме достатъчно материали. Пристигна Хайънс, фиркан, със стъклени очи. Пак беше се скарал с Чери.“
„А-хъ!“
„Да. Не успяхме да се справим. А Хайънс все се намесваше. Накрая се качи горе и заспа на канапето. Откакто се измъкна, работата потръгна. Справихме се, трябваха ни още четирийсет и пет минути, за да го качим на печатната машина. И знаеш ли какво се случи?“
„Хайънс се събуди.“
„Как се сети?“
„Усещам ги тия работи.“
„Настояваше той да закара вестника до печатницата. Тръгна и въобще не стигна. На следващия ден намерихме бележката му, а кабинетите бяха празни — Ай Би Ема, списъка с абонатите, всичко…“
„Това го знам. Нека погледнем по̀ иначе на нещата: той започна цялата тази работа, той има правото да я приключи.“
„Но Ай Би Ема не беше негов. Ще има проблеми.“
„Хайънс е свикнал с проблемите. С тях живее. Не може иначе. Би трябвало да го чуеш как вие.“
„Но, Ханк, какво ще стане с всички тези хора, които дадоха много за Делото? Момчетата с вестници в обувките? Момчетата, които спяха по пода?“
„Палките влизат винаги в техните задници, Палмър. Това е исторически доказано!“
„Говориш като Монго.“
„Най-често Монго е прав, въпреки че е голямо копеле.“
Поприказвахме още малко, после и това свърши.
Един черен мъжага дойде да ме види по време на работа онази вечер. „Ей, братко, чух, че вестникът ви е спрял?“
„Така е, братко, откъде разбра?“
„Прочетох го в «Лос Анджелис Таймс», на първа страница, втора колонка. Развълнувани са. Кефят се страшно.“
„Сигурно е така.“
„Обичахме вестника, приятелю. И рубриката ти. Много силна.“
„Благодаря ти, братле.“
През почивката за закуска (точно в десет и двайсет и четири) излязох и купих „Лос Анджелис Таймс“. Влязох в отсрещното барче, поръчах бира за един долар, купих пура и седнах на една маса под светлината.
„ОТВОРЕНОТО ПУТЛЕ“ ФАЛИРА
„Отвореното путле“, вторият най-голям ъндърграунд вестник на Лос Анджелис, прекрати излизането си, както заявиха редакторите му в четвъртък. Вестникът се закри десет седмици преди втората си годишнина.
„Големите дългове, проблемите с разпространението, съдебното решение да заплати глоба от три хиляди долара за обида на обществените нрави през октомври допринесоха за разпадането на вестника“ — каза Майк Енгел, главен редактор. Същият твърди, че тиражът на вестника е около 20 000 броя.
Но Енгел, а и другите редактори, смятат, че вестникът „Отвореното путле“ би могъл да продължи да се издава и че закриването му е решение на неговия собственик — Джо Хайънс, 35-годишен.
Когато редакторите пристигнали в сряда сутринта в редакцията на вестника на Мелроуз авеню 4369, намерили бележка, оставена от Хайънс, в която се казвало (предлагаме ви откъс):
„Вестникът постигна културната си цел. В политическата област никога не е бил особено ефективен. Това, което четем днес на страниците му, е почти същото като онова, което публикувахме година по-рано.
Като артист, длъжен съм да прекъсна една работа, която не се развива… дори и да е мое дело, дори и да е печеливша.“
Допих си бирата и се върнах на работното си място…
Няколко дни по-късно намерих бележка в пощенската си кутия.
10,45 Понеделник
Ханк,
тази сутрин (през уикенда отсъствах) открих бележка от Чери Хайънс. Пише, че е с децата, че е болна и в тежко състояние. Живее на Дъглас стрийт №… Не мога да намеря Дъглас стрийт на проклетата карта, но исках да те осведомя за бележката.