Магьосникът

Джош извърна очи, явно разстроен, после погледна отново към Скатах.

— А ти, предполагам, не миришеш — сопна се той.

— Не — каза тя. — Аз нямам потни жлези. Вампирите са много по-развити същества от човеците.

Те продължиха мълчаливо, докато улица „Пиер Шарон“ излезе на широкия булевард „Шан-з-Елизе“ — главната пътна артерия на Париж. Отляво се виждаше Триумфалната арка. Уличното движение на булеварда и в двете посоки беше спряло, шофьорите стояха до колите си, бъбреха оживено и бясно жестикулираха. Всички погледи бяха насочени към къдрещите се фойерверки, които продължаваха да избухват над Айфеловата кула.

— Как мислиш, че ще съобщят за това в новините? — попита Джош. — Айфеловата кула внезапно избухва във фойерверки.

Сен Жермен се озърна през рамо.

— Истината е, че това не е нещо толкова необичайно. Кулата често се озарява от фойерверки — на Нова година и в Деня на Бастилията25, например.

Предполагам, ще съобщят, че фойерверките, приготвени за Деня на Бастилията другия месец, са се възпламенили преждевременно. — Той спря и се огледа, когато чу някой да го вика по име.

— Не поглеждайте… — започна Скати, но беше прекалено късно: близнаците и графът вече се бяха обърнали по посока на виковете.

— Жермен…

— Хей, Жермен…

Двама младежи, които стояха до спрялата си кола, сочеха към графа и крещяха името му.

И двамата бяха облечени в джинси и тениски и много си приличаха със зализаните си коси и големите слънчеви очила. Те зарязаха колата насред пътя и се запровираха между спрелите автомобили, държейки в ръцете си някакви неща, които заприличаха на Джош на дълги, тесни ножове.

— Франсис — предупреди го бързо Скати, като стисна дланите си в юмруци. Излезе напред точно когато първият младеж стигна до графа. — Остави на мен…

— Господа. — Сен Жермен се обърна към двамата с широка усмивка, макар че близнаците, които се намираха зад него, видяха жълто-сини пламъци да танцуват по върховете на пръстите му.

— Снощният концерт беше страхотен — каза първият младеж, останал без дъх. Говореше на английски със силен немски акцент. Бутна нагоре слънчевите си очила и протегна дясната си ръка, и Джош осъзна, че онова, което бе сметнал за нож, беше просто дебела химикалка. — Може ли да получа автограф?

Пламъците по пръстите на графа угаснаха.

— Разбира се — каза той с доволна усмивка, посегна за химикалката и извади от един вътрешен джоб тефтерче със спирала. — Купихте ли си новия компактдиск? — попита, докато отваряше тефтерчето.

Вторият младеж, който носеше същите очила, измъкна червено-черен айпод от задния джоб на джинсите си.

— Вчера го свалих от „АйТюнс“26 — отвърна той със същия характерен акцент.

— И не забравяйте да хвърлите едно око на дивидито от концерта, когато излезе след месец. Има някои страхотни екстри, два-три ремикса и един великолепен мегамикс — добави Сен Жермен, като се подписа със замах и откъсна страниците от тефтерчето. — Много би ми се искало да си побъбрим, момчета, но бързам. Благодаря ви, че спряхте, оценявам това.