Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Скатах се появи пред близнаците. Джош забеляза, че тя дори не се бе задъхала. Всъщност изобщо не дишаше.
— Проблем? — попита Софи, поглеждайки към Скати.
Девата-воин се усмихна със стиснати устни.
— Зависи какво имаш предвид под проблем — промърмори тя.
— Точно обратното — каза Никола, усмихвайки се широко. Изпусна една въздишка на облекчение. — Това е приятел. Стар приятел. Добър приятел.
Мъжът в черното палто вече бе по-близо и близнаците можеха да видят, че той има малко, почти кръгло лице, силно загоряла кожа и проницателни сини очи. Гъстата, дълга до раменете, черна коса беше отметната назад от високото му чело. Докато се изкачваше по стълбите, мъжът извади ръце от джобовете си и ги разпери широко. По всичките му пръсти, дори и на палците, блестяха сребърни пръстени, които бяха в тон със сребърните обеци на двете му уши. Широката му усмивка разкри криви, леко жълтеникави зъби.
— Учителю — рече той, като прегърна Фламел и го целуна бързо по двете бузи. — Ти се върна. — Мъжът премигна с овлажнели очи и за миг зениците му проблеснаха в червено. Във въздуха изведнъж се разнесе дъх на изгорели листа.
— А ти никога не си тръгвал — каза топло Никола, като хвана с две ръце мъжа и го задържа пред себе си, оглеждайки го критично. — Изглеждаш добре, Франсис. По-добре от последния път, когато те видях. — Той се обърна, прегръщайки мъжа през раменете. — Скатах я познаваш, разбира се.
— Та кой може да забрави Сянката? — Синеокият мъж пристъпи напред, хвана бледата длан на Девата-воин и я поднесе към устните си в изискан старомоден жест.
Скати се наведе напред и ощипа мъжа по бузата достатъчно силно, за да му остави червен белег.
— Миналия път ти казах; не прави това с мен.
— Признай си, обожаваш го. — Той се ухили. — А това трябва да са Софи и Джош. Вещицата ми каза за тях — добави. Ярките му сини очи останаха все така широко отворени и немигащи, докато изгледа двамата подред. — Легендарните близнаци — промърмори той и се намръщи слабо, докато се взираше в тях. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм — каза твърдо Никола.
Непознатият кимна и се поклони леко.
— Легендарните близнаци — повтори той. — За мен е чест да се запознаем. Позволете ми да се представя. Аз съм граф Сен Жермен — обяви той драматично, а после направи пауза, като че ли очакваше те да знаят това име.
Близнаците го гледаха безучастно с еднакво изражение на лицата.
— Но вие трябва да ме наричате Франсис; всичките ми приятели ме наричат така.
— Любимият ми ученик — добави нежно Фламел. — И със сигурност най-добрият. Познаваме се от дълго време.
— Колко дълго? — попита механично Софи, макар че още докато задаваше въпроса, отговорът изскочи в главата й.
— От около триста години — каза Никола. — Франсис се обучаваше за алхимик при мен. Бързо ме задмина — добави той. — Специализираше се в създаването на скъпоценни камъни.
— Всичко, което знам за алхимията, съм го научил от своя наставник: Никола Фламел — рече бързо Сен Жермен.
— През XVIII век Франсис беше също така изкусен певец и музикант. А какъв си през настоящия век? — попита Никола.
— Хм, трябва да отбележа, че съм разочарован, че не сте чували за мен — отвърна мъжът на английски без никакъв акцент. — Очевидно не следите музикалните класации. Имах пет призови места в Щатите и три в Германия и спечелих наградата за дебют на европейското Ем Ти Ви.
— Наградата за дебют ли? — ухили се Фламел, наблягайки на думата „дебют“. — Ти!
— Знаеш, че винаги съм бил музикант, Никола, но в този век съм рок звезда — каза гордо мъжът. — Аз съм Жермен! — Той погледна към близнаците, докато го казваше, и повдигна вежди в очакване те да реагират на тази вест.
Двамата поклатиха едновременно глави.
— Никога не съм чувал за теб — изтърси Джош.
Сен Жермен сви рамене. Изглеждаше разочарован. Вдигна яката на палтото си до ушите.
— Пет хита на първо място — промърмори той.
— Каква музика свириш? — попита Софи, като хапеше бузата си отвътре, за да не се усмихне на покрусеното изражение върху лицето на мъжа.
— Денс… електро… техно… такива работи.
Близнаците поклатиха отново глави.
— Не ги слушам — отвърна Джош, но Сен Жермен вече не гледаше към тях. Бе обърнал глава към „Гюстав Ефел“, където един дълъг и лъскав черен мерцедес отби до тротоара. Зад него спряха три обикновени черни микробуса.
— Макиавели! — изръмжа ядосано Фламел. — Франсис, следили са те.
— Но как… — започна графът.
— Помни, имаме си работа с Николо. — Алхимикът се огледа бързо, преценявайки ситуацията. — Скатах, вземи близнаците и върви със Сен Жермен. Пазете ги с цената на живота си.