Другото лице
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Лалова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Другото лице». Краткое содержание книги:
— Преди шест години през септември.
— След което ще се придържам към конкретни въпроси за оплождането ин витро и замразяването — имам предвид криопрезервацията на ембриона.
Меган се изправи.
— Налага ми се да свърша нещо спешно. В четири часа ще ви бъде ли удобно?
— Напълно.
Меган се поколеба. Страхуваше се да разпитва доктор Уилямс за Хелън Петрович, преди да се е установило някакво взаимно доверие, но повече не можеше да чака.
— Доктор Уилямс, не зная дали тукашните вестници са споменали тази история, но Хелън Петрович — една жена, работила в клиниката „Манинг“, беше убита и беше установено, че е била с фалшиви документи. Вие сте я познавали и всъщност сте работили заедно, нали?
— Да.
Доктор Уилямс поклати глава.
— Бях асистент на доктор Манинг и знаех всичко, което ставаше в клиниката, знаех и кой си върши работата. Хелън Петрович със сигурност успя да ме измами. Тя поддържаше лабораторията така, както трябва. Ужасно е, че е фалшифицирала документите си, но всъщност имаше вид на човек, който напълно умее това, което прави.
Меган реши да рискува и да остави този човек да разбере защо му задава коварни въпроси.
— Докторе, компанията на баща ми и лично той са обвинени в легализирането на лъжите на Хелън Петрович. Извинете ме, но трябва да се опитам да разбера нещо повече за нея. Сестрата от приемната в „Манинг“ ви е видяла да вечеряте заедно с Петрович. Доколко я познавахте?
Хенри Уилямс сякаш се развесели.
— Имате предвид Мардж Уолтърс. А каза ли ви също така, че от учтивост винаги водех новите колеги от „Манинг“ на вечеря? Нещо като за „добре дошли“…
— Не, не ми е казала. Познавахте ли Хелън Петрович преди постъпването й в „Манинг“?
— Не.
— Поддържахте ли някаква връзка с нея след напускането си?
— Никаква!
Вътрешният телефон избръмча. Той вдигна слушалката.
— Изчакай малко — каза той и се обърна към Меган.
Тя разбра намека.
— Докторе, няма да ви отнемам повече време. Благодаря ви много.
Меган взе чантата си и напусна кабинета. След като вратата се затвори, доктор Хенри Уилямс отново взе слушалката.
— Свържи ме, ако обичаш.
Той измърмори нещо като поздрав, заслуша се и след миг каза нервно:
— Да, разбира се, че съм сам. Тя току-що си отиде. Ще се върне в четири часа с оператора. Не ми казвай да внимавам! За глупак ли ме смяташ?
Той постави обратно слушалката, внезапно почувствал се ужасно уморен.
След малко я вдигна и набра някакъв номер.
— Там всичко наред ли е? — попита той.
Шотландските й прадеди го наричаха седмо чувство. Дарбата се беше проявила в жена от съвсем различно поколение на рода Кембъл. Сега Фиона Кембъл Блек беше тази, която я притежаваше. Ясновидка, редовно ползвана от полицейските управления в цялата страна за разкриването на престъпления, както и от семейства, които отчаяно търсеха безследно изчезнали роднини, Фиона благоговееше пред собствените си свръхестествени качества.
Омъжена от двайсет години, тя живееше в Личфийлд, Кънетикът — прекрасно старо градче, създадено в началото на седемнайсети век.
Във вторник следобед съпругът на Фиона — Андрю Блек, адвокат в града, се върна вкъщи да хапне. Намери жена си седнала в стаята пред закуската, с отворен сутрешен вестник пред себе си, с отнесен поглед и отметната назад глава, сякаш в очакване на звук или глас, които не бива да пропусне.
Андрю Блек знаеше какво означава това. Свали палтото си, метна го на един стол и каза:
— Ще приготвя нещо.
Когато след двайсет минути се върна с чиния сандвичи и кана чай, Фиона повдигна вежди.
— Случи се, когато видях това.
Тя вдигна местния вестник със снимката на Едуин Колинс на първата страница.
— Издирват този мъж за разпит по следствието за смъртта на онази Петрович.
Блек наля чая.
— Четох го.
— Андрю, не искам да се бъркам, но мисля, че се налага. Имам видения.
— Доколко са ясни?
— Не са. Трябва да докосна нещо, което му принадлежи. Дали да позвъня на полицията в Милфорд или направо на семейството му?
— По-добре е да се обадиш на полицията.
— Добре.
Фиона бавно прокара пръсти по грапавото изображение на Едуин Колинс.
— Толкова много зло — промърмори тя. — Заобиколен е от толкова много зло и смърт!
32
Първият клиент на Бърни в четвъртък сутринта беше от летище „Кенеди“. Той паркира шевролета и отиде там, където автобусите качваха или докарваха пътниците си. Бърни погледна разписанието. Един автобус от Уестпорт трябваше да пристигне и група хора го очакваха. Имаше едно семейство на трийсетина години с две малки деца и много багаж. Бърни реши, че има шанс.