Другото лице
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Лалова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Другото лице». Краткое содержание книги:
— Тя смята, че е чула гласът да казва „В ужасно затруднение съм“ или нещо подобно. Какво е означавало това?
— Ще попитаме дъщерята какво мисли утре, като се видим с нея — каза Дуайър. — Знам какво аз се питам. Едуин Колинс още ли се води безследно изчезнал, следователно мъртъв?
Марън и Вайс кимнаха едновременно. Прокурорът Дуайър се изправи.
— Може би ще трябва да променим постановката. Ето какво мисля! Първо, установихме връзката на Колинс с Петрович. Второ, той със сигурност не е загинал в катастрофата на моста. Трето, изтеглил е цялата стойност на застрахователните си полици няколко седмици преди да изчезне. Четвърто, няма и следа от колата му, но един висок мъж с тъмен седан редовно е посещавал Петрович. Пето, телефонното обаждане, използването на кредитната карта, цветята! Смятам, че е достатъчно! Обявете издирване. Напишете: „Издирван във връзка с убийството на Хелън Петрович…“
30
Наближаваше пет часът, когато позвъниха на Виктор Орсини. Именно от това обаждане се боеше той. Лари Даунс, президент на „Даунс и Роузън“ му съобщи, че е по-добре да изчака с преместването си от „Колинс и Картър“.
— Колко дълго? — тихо попита Виктор.
— Не зная — каза Даунс уклончиво. — Този шум около Петрович рано или късно ще утихне, но в момента името ти е свързано с твърде много отрицателни неща и моментът не е подходящ да започваш при нас. Ако се окаже, че Петрович е объркала някой от онези ембриони, клиниката ще трябва да плаща огромни суми и ти го знаеш. Вие сте я уредили там и вие носите отговорността!
Виктор се възпротиви.
— Току-що бях започнал работа, когато документите на Хелън Петрович са били представени в клиниката „Манинг“. Лари, ти ме прекара и миналата зима!
— Съжалявам, Виктор, но все пак ти си назначен месец и половина преди Петрович да започне работа в клиниката. Това означава, че си бил там, когато са й проверявани документите. „Колинс и Картър“ са малка компания. Кой ще ти повярва, че не си имал представа какво вършат останалите около теб?
Орсини преглътна. Пред репортерите беше заявил, че никога не е чувал името Петрович, че току-що е бил започнал, когато са я назначили в „Манинг“. Не се бяха усетили, че той практически е бил в кантората, когато са обработвали молбата й. Отново се опита да възрази.
— Лари, аз доста ви помагах тази година!
— Така ли, Виктор?
— Назначихме ваши кандидати на три от най-добрите ни места!
— Може би нашите кандидатури са били по-силни!
— А кой ви каза, че в тези фирми има свободни места?
— Съжалявам, Виктор!
Орсини се втренчи в слушалката, когато телефонът изключи. Не ни търсете, ние ще ви потърсим, сети се за типичния отказ той. Разбра, че никога няма да получи мястото в „Даунс и Роузън“.
Мили надникна в кабинета.
— Тръгвам си. Ама че ужасен ден, нали, мистър Орсини? С всички тия репортери в кантората и телефонните им обаждания! — очите й горяха от възбуда.
Виктор си представи как у дома й на вечеря всяка подробност от днешния ден ще се предава с удоволствие.
— Мистър Картър върна ли се?
— Не. Обади се, че ще остане при мисис Колинс в болницата и после ще си ходи. Струва ми се, че започва да я ухажва.
Орсини не отговори.
— Е, лека нощ, мистър Орсини!
— Лека нощ, Мили.
Докато Катрин се обличаше, Меган се промъкна в кабинета и прибра писмата и изрезката с некролога от бюрото на баща си. Скри ги в куфарчето, молейки се майка й да не забележи драскотините по бюрото от пилата, която се беше плъзнала при опита й да разбие ключалката на чекмеджето. Рано или късно трябваше да й каже за писмата и известието, но все още беше твърде рано. Може би щеше да се върне от Филаделфия с някакво обяснение.
Качи се горе в своята баня, изми лицето и ръцете си и оправи грима си. След кратко колебание реши да позвъни на Мак. Беше казал, че ще й се обади и тя не искаше той да си помисли, че нещо не е наред. Всъщност не по-объркано, отколкото вече беше, поправи се тя.
Телефонът вдигна Кайл.
— Мег!
Беше онзи Кайл, когото тя познаваше — радостен, щом чуе гласа й.
— Здрасти, приятел. Как си?
— Чудесно! Но днес ми се случи нещо лошо.
— Какво?
— Едва не убиха Джейк. Хвърлях му топката. Вече се беше научил да я лови, но аз я метнах много силно и тя изхвърча на улицата. Той изтича след нея и някаква кола едва не го премаза. Трябваше да видиш как оня натисна спирачките, за да спре. Направо закова колата и тя се разтресе.
— Слава богу, че Джейк не е пострадал! Следващия път го тренирай в задния двор. Там е по-широко!
— И татко така каза. Той ми дърпа слушалката, Мег! Чао.
Обади се Мак.