Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Мартин Бек стана от креслото и отиде до прозореца. Той виждаше даже прозореца на онази квартира, в която, забравен от всички, толкова дълго беше лежал мъртъв Карл Едвин Свярд.
— Преди да станеш специалист по банковите обири, ти си разследвал един смъртен случай. Името на покойника е Свярд.
Рьон смутено се усмихна.
— Специалист… не бих казал.
Рьон беше човек като човек, но в характера му нямаше нищо общо с Мартин Бек, затова и сътрудничеството им не вървеше.
— По отношение на Свярд си прав — продължи той. — Аз се занимавах точно с това дело, когато ме откомандироваха на разположение на специалната група.
— Откомандировали на разположение?
— Разбира се, изпратиха ме в специалната група.
Мартин Бек се намръщи. Без да забелязва това сам, Рьон беше минал на военен жаргон… Преди две години в речта му не биха се срещнали думички като „откомандироваха ме в разположение на…“.
— Това добре, а до какъв извод стигна?
Рьон потърка червения си нос и измърмори:
— Не успях да се разровя както трябва. А ти защо питаш?
— Защото на мен дадоха това дело. Един вид трудова терапия.
— Хм… Идиотска работа. Също като в криминален роман. Убит старец в стая, която е заключена отвътре. Освен това…
Рьон замълча, сякаш се засрами.
— Доизкажи се, какво освен това?
— Нищо, просто Гюнвалд ми каза, че като начало би трябвало да арестувам самия себе си.
— Защо пък ти да се арестуваш?
— Като заподозрян. Само погледни — виждаш ли? Та аз бих могъл да го застрелям от тука, от прозореца на моя кабинет. Какво ще кажеш?
Мартин Бек не отговори и Рьон се смути окончателно.
— Разбира се, това беше шега. Прозорецът на Свярд е бил затворен отвътре. И щората е спусната, и стъклото е цяло. Освен това…
— Освен това?
— Освен това аз съм отвратителен стрелец. Веднъж не улучих от осем метра елен. След което баща ми не ми даваше да пипна пушка. Поверяваше ми само термоса, ракията и сандвичите. Така че…
— Така че?
— Та оттук до прозореца са двеста и петдесет метра. Така че ако аз не мога да уцеля от осем метра елен, нима ще попадна в такава цел с пистолет! О, за бога, извини ме… Просто не помислих…
— Какво не си помислил?
— Ами че през всичкото време говоря за пистолети, за стрелба, а това на теб сигурно не ти е приятно.
— Не се тревожи. И все пак какво успя да свършиш?
— Почти нищо. Направихме научно-техническо изследване, но беше минало толкова много време. Освен това позвъних в химическата лаборатория и попитах дали са изследвали ръцете на Свярд за следи от барут или не. Оказа се, че не са ги изследвали. И като капак на всичко…
— Да?
— Трупът вече го нямаше. Бяха го кремирали. Чудесна история. И това се казва дознание.
— Добре. А с биографията на Свярд занимава ли се?
— Не, нямах време. Но все пак започнах нещо.
— Какво?
— Сам разбираш, щом един човек е убит с пистолет, трябва да има куршум. А балистична експертиза, не беше направена. Добре, аз позвъних на патологоанатома — между другото оказа се жена — и тя ми каза, че е сложила куршума в плик, а след това е пъхнала някъде този плик. С една дума, на всяка крачка немарливост.
— По-нататък?
— По-нататък — нищо, тя не можа да го намери, плика де. Заповядах й непременно да го открие и да изпрати куршума на балистична експертиза. След това взеха делото от мен.
Гледайки към къщата в далечината, на Бергсгатан, Мартин Бек потърка замислено челото си.
— Слушай, Ейнар — каза той. — А ти лично какво мислиш за този случай. Твоето частно мнение?
В полицията личното и частно мнение за следствените дела се обсъжда само между близки приятели.
Мартин Бек и Рьон никога не са били нито приятели, нито неприятели. Рьон беше явно озадачен от въпроса на Мартин Бек. Най-сетне каза:
— Според мен, когато в квартирата са нахълтали полицаите, там е имало револвер.
— Защо именно револвер?
— Много просто, не е намерена гилза. Значи Рьон все пак съобразява нещо. И наистина: на пода — да речем под трупа — е лежал револверът. След това някой го е прибрал.
— Но в такъв случай излиза, че някой от полицаите не казва истината?
Рьон поклати унило глава.
— Съвсем не… По-скоро бих казал, че те просто са направили пропуск, а след това са решили да се прикриват един друг. Да допуснем, че Свярд се е самоубил и револверът е лежал под трупа му. В такъв случай нито полицаите, нито Гюставсон, когото те са извикали, са могли да го видят, докато тялото е било на мястото си. А когато са вдигнали трупа, те пак не са се сетили да проверят пода.