Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Какво да направиш — обади се Гюнвалд Ларсон. — Класово общество…
Булдозера Улсон кимна с отсъствуващ поглед. Той не се вълнуваше от въпросите на общественото устройство.
Портиерът погледна писмото, след това визитната картичка и най-сетне Рьон.
— Вие ли сте самият граф фон Бранденбург? — подозрително се осведоми той.
— Е, нима не разбирате — измърмори Рьон, — аз съм негов пратеник.
— Аха — съгласи се портиерът. — ясно. Моля, вземете. И предайте на господин графа, че ние винаги сме на неговите услуги.
… Трите листа от графския плик се оказаха с такова забележително съдържание, че Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон не можаха и след час да се откъснат от тях.
Нямаше никакво съмнение — на масата на специалната група наистина лежаха фото копия на всестранно разработен план за следващия обир. И трябва да се признае — замисълът беше грандиозен.
Ставаше дума за тази голяма операция, която очакваха вече няколко седмици, но за която до този ден не знаеха нищо по същество. И ето сега изведнъж те научиха почти всичко!
Операцията беше предвидена за петък, времето — 14.45. По всяка вероятност се имаше предвид или седмо число (а това е утре), или четиринадесето (след една седмица).
Много неща говореха в полза на „втората алтернатива“; една седмица беше достатъчно време за подсигуряване на най-добра подготовка. Но дори Малмстрьом и Мурен да нанесяха удара си незабавно, в тези три листа имаше достатъчно данни, за да пипнат без особен труд бандитите на местопрестъплението.
На единия лист имаше подробен чертеж на банкова зала с подробни указания как ще премине обирът, как ще се разположат участниците и автомобилите, по какви маршрути ще се измъкнат.
Булдозера Улсон знаеше всичко за стокхолмските банки, нужен му беше само един поглед върху схемата, за да разбере коя беше залата. Ставаше дума за една от най-големите нови банки в деловата част на града.
Планът беше толкова прост и гениален, че името на автора не предизвикваше никакви съмнения: Вернер Рус. Във всеки случай Булдозера беше твърдо убеден в това.
Цялата операция се делеше на три независими звена.
Първо звено — диверсия.
Второ звено — превантивна акция, насочена против главния противник, тоест против полицията.
Трето звено — самият обир.
За да осъществят такъв план, на Малмстрьом и Мурен бяха необходими най-малко четири активни помощници. Двама от тях даже бяха посочени: Хаузер и Хоф. По всичко личеше, че на тях им е предоставена външната охрана по време на обира. Двама други (не беше изключено да са и повече) отговаряха за диверсията и превантивната акция. В плана те се наричаха „предприемачи“. Време на диверсията — 14,40, място — Русенлюндсгатан в южната част на града. Необходими атрибути — най-малко два автомобила и мощен заряд взрив. Ако се съди по всичко, смисълът на тази шумна диверсия се заключаваше в това да привлече колкото се може повече от патрулните коли, които циркулираха в центъра на града и в южните предградия.
За диверсията отговаряше „предприемач А“.
Една минута по-късно — верен тактически ход! — трябваше да започне превантивната акция. Тази част на плана, също така дръзка и остроумна, предвиждаше да се блокира изходът на колите, които се намираха в постоянен оперативен резерв при полицейското управление.
Тази част на операцията се ръководеше от „предприемач Б“.
В случай на успех на двете предварителни акции, в 14,45 по-голямата част от подвижните полицейски патрули щеше да се окаже прикована на Русенлюндсгатан, а оперативните резерви — блокирани в полицейското управление на Кунгсхолмен. Това би позволило на Малмстрьом и Мурен с помощта на тайнствените непознати Хоф и Хаузер да нанесат в същата минута удар по банката, без да се страхуват от намеса на полицията.
За бягството си бандитите разполагаха с два автомобила, освен това с още четири за смяна, по един за всеки. Предвиждаше се отстъплението да се осъществи в северно направление, тъй като се предполагаше, че почти всички полицейски патрули по това време ще бъдат заети в южната част на града, а оперативните резерви ще затънат в Кунгсхолмен.
Авторът на плана не беше забравил даже да посочи предполагаемия размер на плячката: някъде около два и половина милиона шведски крони.