Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Схващам картинката - Петрович свенливо извърна поглед.
- Точно така. Имахме деца и изведнъж стана много трудно за нас. Аз бях японец, жена ми беше неизкоренимо англичанка, а децата ни не бяха нито едното, нито другото. Обичахме ги, но... - пръстите на Ошикора се свиха в юмрук. Той направи усилие да ги отпусне. -
Трудно ми е да говоря за тези неща, без да прозвуча като расист. Докато Япония все още съществуваше, тези неща нямаха значение. Културата, езика ни, съществуването ни бяха сигурни. Сега, когато вече я няма, всичко изглежда неопределено. Много лесно може да загубим идентичността си само за няколко поколения.
Той стоеше пред него, този безмилостен криминален бос, придобил почти половината Метрозона чрез изнудване, кражби и убийства, и говореше искрено и от1кри1то за семейството си. След радостта, че не бе застрелян като вероломно псе, какъвто си беше, сега Петрович изкриви лице, а вътрешностите му се вързаха на стегнат възел.
- Казах деца - въздъхна Ошикора. - Соня е единствената, която ми остана, след като Япония потъна. Загубих и жена си, и двете си момчета. Изчезнаха и въпреки че обърнах земята да ги търся, не можах да ги намеря. Всичките ми надежди и мечти сега са свързани с дъщеря ми. Затова тя ще се омъжи за чистокръвен японец. А не, с извинение, че го казвам, за радиационно увреден славянин.
Петрович преглътна шумно с пресъхнало гърло.
- Не искам да се женя за дъщеря ви, Ошикора-сан.
- Опасявам се, че проблемът ни е по-дълбок. Привличането между мен и жена ми отчасти се дължеше на различията ни. Изглежда, че имаме случай на „какъвто бащата, такава и дъщерята“ - той вдигна вежди.
- Чёрт!
- Увлечението й ще бъде краткотрайно, но бих оценил съдействието ви да не го удължавате. Разбираме ли се, Петрович-сан ?
- Да, напълно. Бих си отрязал кутрето, ако смятах, че това ще ви внуши по-голямо доверие в думите ми. - Мисълта го ужаси, но би го сторил.
Ошикора поклати леко глава:
- Няма да е нужно. Благодаря за дискретността ви по този и предишните проблеми. По правило наемам само никкейджин в организацията си. Соренсън беше изключение, а имах и други съображения по въпроса, както знаете. Вие, Петрович-сан, бихте били много полезен, дори повече от предишната голяма услуга, която ми направихте. За жалост не ни е било писано. Но когато стане революцията, ще бъдете пощаден.
Петрович мигна, после забеляза лека усмивка на устните на Ошикора.
- Много забавно. А в Русия революциите са безпощадни.
- Приключихме ли разговора, Петрович-сан ? В добри отношения ли се разделяме ?
- Надявам се.
Ошикора се изправи и се поклони.
- Още веднъж, задължен съм ви.
- Не, не сте. - Петрович стана и осъзна колко е изтощен, изцеден физически и емоционално.
- Бихте били чудесен зет, струва ми се.
- И смотан съпруг.
На път към вратата Ошикора каза между другото:
- Бих ви предложил пари, за да стоите далече от дъщеря ми. Много пари.
- Аз пък бих ги отказал - каза Петрович. - Така е по-благородно.
- Хубава дума за добродетел, която е в недостиг в наши дни. Сайонара, Петрович-сан.
След като си отиде, след като Петрович изчака пет минути и Хиджо не влетя в стаята да го обезглави с катаната си, той се строполи на бюрото, отмалял и неспособен за нищо.
Беше му се разминало. Отново. Беше се възползвал от късмета си толкова много пъти досега, че със сигурност беше на изчерпване.
Кафе. Кипна още вода и изсипа от гранулите върху утайката от предишното. После пак седна, още не можеше да повярва докрай, че е жив.
Оставаше му работа за вършене: трябваше да има какво да покаже на Пиф, когато тя се върне, макар и да знаеше от опит, че решеше ли да спи, тя можеше да откара и цяло денонощие. При сегашните обстоятелства, с всичко, което беше изложено на риск, той предположи, че тя само ще дремне като котка. Няколко часа и ще се върне, действаща на адреналин, кофеин и захар. Като него самия.
Той погледна към свършеното тази сутрин и се зачуди дали не беше направил някоя грешка при копирането на изходните уравнения за параметрите. Ако объркаше нещо, Пиф щеше луд да го направи, затова се плъзна с подвижния си стол до бюрото й и избута нейния стол от пътя си.
Свери всеки знак с преувеличено внимание, като най-накрая стигна до заключението, че грешките му си бяха негов личен принос.
Внезапно го забеляза, залепено за бюрото под листовете на Пиф, очевидно за всеки, който би го потърсил. Устройство за проследяване, същият размер и форма като това, което беше намерил в обувката си. Същото като онова, което наемните убийци на Марченко бяха използвали, за да го намерят.