Изборът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1139-1
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници. Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.
- Какво ли ги разпитва? - обърна се към мен Марли.
- Сигурно се интересува коя по кой актьор си пада. Намислете си няколко красавци -изшушуках аз. Марли и Ашли се закискаха.
Не бяхме единствените, които си приказваха. Из целия салон се разнасяше жуженето на тихи гласове - все някак трябваше да минава времето, докато дойдеше редът ни. Пък и операторите прескачаха от момиче на момиче с въпроси около първия ден в двореца, работата на прислугата и други интересни подробности. Когато стигнаха до нас, отстъпих микрофона на Ашли.
Погледът ми все се връщаше към ъгъла с диваните, където претендентките говореха с принца. Някои запазваха самообладание и достойнство, а други се суетяха от вълнение. Марли се изчерви като домат на път към сепарето, а на връщане сияеше от радост. Ашли подръпна роклята си няколко пъти, очевидно от притеснение.
Като я видях да се връща, ме обля гореща вълна - беше дошъл и моят ред. Поех дълбоко въздух и опитах да усмиря нервите си. Предстоеше ми да поискам колосална услуга.
Когато наближих сепарето, принцът се изправи да ме приветства и да прочете името на значката ми.
- Америка, значи? - каза с игрива усмивка на уста.
- Точно така. Сигурна съм, че бях чувала някъде и Вашето име, но ще бъдете ли така добър да ми припомните? - Не знаех доколко добра идея е да започвам с шега, но Максън се разсмя и ме покани да седна.
Приведе се към мен и каза тихо:
- Спахте ли добре, мила?
Нямах представа каква физиономия бе придобило лицето ми в отговор на спорното обръщение, но очите на Максън проблеснаха дяволито.
- И днес не съм ви „мила“ - заядох се, но този път с усмивка. - А за да отговоря на въпроса Ви: след като дойдох на себе си, успях да заспя спокойно. Толкова ми беше уютно, че прислужниците едва ме издърпаха от леглото.
- Радвам се, че сте си отпочинали, ми... Америка - побърза да се поправи той.
- Благодаря ви - отвърнах аз. Заиграх се с крайчето на роклята си, умувайки как да подхвана деликатната тема. - Съжалявам, че се държах грубо с вас. Снощи, докато се опитвах да заспя, осъзнах, че нямам право да ви виня за куриозната ситуация, в която се намирам. Не вие сте отговорен за положението ми, а и разбирам, че Изборът дори не се състои по ваше желание. В най-тежкия ми момент се отнесохте така човечно с мен, а аз ви отвърнах с неблагодарност. Още снощи можехте да ме изхвърлите от дома си, но не го сторихте. Признателна съм ви.
В очите на Максън прозираше нежност. Колко ли момичешки сърца бе разтопил със същия този поглед преди малко? Дори щях да се посмутя, ако не съзнавах, че е част от природата му. Принцът сведе глава за момент. Като я вдигна, се наклони напред, опирайки лакти върху коленете си, сякаш за да акцентира върху значимостта на следващите си думи.
- Америка, дотук сте изключително пряма с мен. Възхищавам се на това ви качество и ви моля да отговорите на един мой въпрос.
Кимнах леко притеснена. Той се наведе още малко към мен и прошепна:
- Твърдите, че сте тук по погрешка, тоест не по своя воля. Съществува ли изобщо възможност да развиете... симпатии към мен?
Поразмърдах се смутено на дивана. Наистина нямах желание да го наранявам, но пък и не можех да увъртам по тоя въпрос.
- Много сте мил, Ваше Величество, също така привлекателен и тактичен - той се усмихна на комплимента ми. Аз обаче добавих с по-тих глас: - Но имам основателни причини силно да се съмнявам.
- Бихте ли пояснили? - прикриваше го добре с изражението си, но в гласа му се долавяше разочарованието от незабавния ми отказ. Навярно не беше свикнал с по- добно отношение.
Нямах желание да споделям с него толкова съкровена тайна, но не вярвах друго оправдание да свърши работа. Затова с още по-дискретен глас му разкрих истината.
- Боя се, че... че сърцето ми принадлежи на друг - почувствах паренето на сълзи в очите си.
- О, моля ви, не плачете! - в шепота му се четеше откровена тревога. - Никога не ме е бивало в утешаването на ридаеща жена!
Това ме разсмя и сълзите се оттеглиха, поне за момента. По лицето му се разля видимо облекчение.
- Бихте ли искали да ви отстъпя днешния ден за среща с любимия? - предложи той. Влечението ми по друг мъж осезаемо го натъжи, но вместо да стане отмъстителен, принцът прояви състрадание. С този си жест спечели доверието ми.