Кристал

Синьора Кариера реши, че вече бяхме нанесли достатъчно щети на бизнеса й

- А, Хав, толкова се радвам да те видя. - Той успя да кимне. - Тъкмо предложих на Кристал да я изведеш на обяд. - Тя отвори вратата пред нас. - Хайде, вървете.

Тръгнах напред, а Хав ме следваше по петите като надзирател от затвора и внимаваше да не избягам. Мисълта ме съблазняваше: лесно можех да му се изплъзна в тези улички. Мълчанието беше красноречиво. Започнах да се ядосвам: какво право имаше да връхлита така бурно в магазина и да ми се кара за проклетата фотография? Това е свободна страна, доколкото ми е известно. Нищо незаконно не бях сторила, нито бях наранила някого. С помощта на собствения ми гняв се почувствах по-уверена да се изправя срещу него, докато обядвахме сандвичи.

Купихме си два сандвича с шунка и сирене и седнахме на една закътана масичка в ъгъла на местния ресторант за сандвичи. Единствените други посетители бяха двама гондолиери с раирани блузи, които не бяха на работа. Отпих голяма глътка от лимонадата си.

- Не мога да повярвам, че си толкова глупава! - изсъска той.

Оставих чашата на масата и тя издрънча.

- Отидох на изложба със Стив - това е всичко. Край. На. Историята. А теб кой те е назначил да ми бъдеш съдия?

- Не е краят, Кристал. Тези снимки са навсякъде по света. Аз ти показах само една.

Преглътнах. Много, много се надявах палтото да е скрило цепката.

- Изобщо не разбираш защо съм разстроен, нали? - Той раздели сандвича на две и отхапа.

Допусках, че може би изпитва някаква необяснима ревност. През по-голямата част от снимките за филма двамата се целувахме и сега, когато тази снимка се появява във вестника, а аз съм стисната в ръцете на друг мъж, той вероятно се е почувствал малко объркан. Но това не обясняваше гневният му изблик.

- Ни най-малко. Повече няма да излизам на среща с него, ако това те тревожи. Просто направих услуга на Лили.

- Ти знаеш ли колко врагове има сестра ти и моето семейство?

Това беше нова тактика.

- Не. Мисля, че Даймънд няма никакви врагове. Всички я обичат.

- Повярвай ми, това не е така. В кръговете на савантите й се носи лоша слава, както и на семейството ми, защото сме от страната на добрите. Светът е пълен със саванти, които биха предпочели нас да ни няма, защото стоим на пътя им и не им позволяваме да използват парите си, за да натрупат планини от злато за себе си.

Какво общо имам аз с това?

- Преди две вечери се опитахме да ти обясним. Оцеляваме благодарение на това, че живеем скромно, избягваме публичността и така се защитаваме. Лицата и личните ни данни не се появяват в международните новини, за да може всеки, който ни има зъб, да ни открие.

Свих рамене.

- Но аз не съм важна клечка. Кой дава пет пари с какво се занимавам?

- Ти не разбираш нищо, нали?

- Откажи се от този снизходителен тон. Не, не разбирам какъв страшен грях съм извършила с това, че за една вечер съм излязла на среща. - Бутнах сандвича си настрани. Не можех да поема и хапка. Но възможността да го натикам в гърлото му много ме примамваше. Защо отношенията ни с Хав бяха такива: огън и вода беше меко описание, повече ни отиваше експлозивен газ и клечка кибрит.