Силата

— Да, разбира се. Ник обаче ще те търси. Негова беше идеята да предизвикаме сбиване на първия етаж, за да му отвлечем вниманието. Събраха се доста хора и започнаха. Всички момчета се включиха, плюс Дебора и Лоръл. Сега чакат да се появиш.

Каси не можеше да се изправи пред никого, най-вече пред Ник. След като разбереше какво представляваше всъщност… какво беше държал в ръцете си, какво беше целувал…

— Моля те, кажи им, че съм добре. Трябва да вървя. — Сюзан беше наблизо и Каси кимна към нея. — Не може ли Сюзан да ги успокои?

— Да, добре. Сюзан, предай на всички, че съм завела Каси у дома. Вече може да спрат да се бият. — Диана поведе Каси надолу по хълма към паркинга. Едва бяха стигнали до колата на Диана, когато дотича и Адам.

— Боят затихва… и аз идвам с вас — заяви той. Каси искаше да спори, но нямаше сили. А и може би Диана щеше да има нужда от Адам, когато й разкажеше цялата история.

Кимна към Адам и той се качи в колата мълчешком. Стигнаха до къщата на Диана и се качиха в стаята й.

— Казвай сега какво се случи, преди да съм получила сърдечен удар — подкани я Диана.

Не беше толкова лесно. Каси застана до прозореца, където слънчевата светлина се отразяваше във висящите призми и хвърляше разноцветни отблясъци по стените. Обърна се и погледна черно-белите картини от двете страни на прозореца — колекцията от гръцки богини на Диана. Там беше гордата Хера — царствена осанка с буйна мастиленочерна коса и диви очи с гъсти мигли. Също и Афродита — богиня на красотата с открита нежна гръд, Атина — сивоока богиня на мъдростта, Персефона — светнало елфическо лице сред разцъфнали цветя. На последно място беше цветно изображение на богиня, по-стара от гръцката цивилизация. Това беше богинята Диана, повелителка на луната, звездите и нощта. Диана, кралицата на вещиците.

— Каси!

— Съжалявам — прошепна Каси и бавно се извърна с лице към Диана.

Диана сякаш едва издържаше напрежението.

— Съжалявам — повтори по-силно Каси. — Просто не знам как да започна. Вече знам защо съм родена по-късно от вас… Всъщност… не… — Замисли се за момент. — Не знам защо съм родена по-късно. Освен ако той вече не е знаел, че сборището ще го отхвърли и затова е измислил резервен план…

Каси замълча отново и поклати глава. Адам и Диана я гледаха втренчено, сякаш беше полудяла.

— Не знам всичко. Но аз не съм наполовина външна, както мислехме. Не е това причината той да ме преследва. Има съвсем различна причина. Смятахме, че двете с Кори сме развалили плановете му… О, господи! — Каси млъкна. Заболя я, сякаш някой прокара през нея нащърбено стъкло. Очите й се наляха със сълзи. — Мисля, че… Боже, сигурно е истина. Знам защо Кори е загинала. Заради мен. Ако беше останала жива, не аз, а тя щеше да стане член на сборището. Той не е искал това да се случи. Тя не е била планираното дете и е трябвало да се отърве от нея. — Друг спазъм на болка накара Каси да се свие. Уплаши се, че ще повърне.