Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Споменахте митологиите.
— Другото мълчаливо дете, Одисей Пападопулос, беше от гръцки произход. Показваше на брат ми книги с легенди от родната си страна. Легендите за Херкулес, Еней, Тезей, Зевс и най-вече за своя съименник Одисей. Двамата мечтаеха заедно, вкопчваха се в тези митове. А после почина баща ни. От хепатит. Черният му дроб бе запазил спомена за алкохола и наркотиците и със закъснение му поиска сметка. На погребението брат ми и приятелят му Одисей си шушукаха нещо. Тогава за пръв път осъзнах, че Сами е излекуван. Двете деца взаимно се бяха лекували по-добре, отколкото би го направил който и да било терапевт.
Изидор преглежда бележките, които е нахвърлял на електронния си бележник.
— Какво стана с майка ви?
— След смъртта на баща ми тя някак напусна собствения си живот. Веднъж брат ми я попита какво би й доставило удоволствие. Тя отговори: „Да си най-добрият, да задминеш всички с ума си.“
Изидор си играе с малко мозъче от пластмаса.
— И оттогава се е почувствал мотивиран — предположи той.
— Може би затова стигна толкова далеч в изследванията си. Щом се появеше препятствие, той трябваше да го преодолее и колкото по-трудно беше, толкова повече се увличаше. Една сутрин майка ни просто не се събуди. Но имам чувството, че и след смъртта си го насърчаваше.
Паскал Финшер дава моркова на заека, който го захапва с типично заешка трескавост.
— А вие докъде я докарахте с вашето разследване? — пита Паскал Финшер.
— Вече знаем, че пречим на някого. Изправени сме пред истински убиец и разполагаме с улика срещу него.
Заекът е изхрупал моркова и гледа Паскал с благодарност.
— Ще ви помагам колкото мога, за да разплетете тази история.
Паскал Финшер отваря хладилника и вади стъкленицата с двете половини на мозъка на брат си.
— Съдебният лекар го беше задържал, полицията ни го върна. Предадох молбата ви на семейния съвет. Решиха да ви го поверят, стига да ни го върнете, след като приключите разследването.
34.
Разтри слепоочията си, за да се поотпусне. Не беше моментът да получава мигрена…
Доктор Самюел Финшер се ядосваше на себе си, че е допуснал един от болните му да страда и че е позволил да вилнеят в болницата му санитари, способни на такава жестокост. Налагаше се спешно да премести Жан-Луи Мартен.
— Ще бъдете на по-сигурно място в обща стая. А за да се развличате, ще наредя да ви донесат телевизор.
През следващия час го прехвърлиха в сградата на хебефрениците6. В стаята му имаше шестима хебефреници, които се будеха от време на време и които хранеха чрез системи.
Самюел Финшер нареди да поставят телевизор пред здравото му око и даде на Жан-Луи Мартен слушалка, за да слуша, без да пречи на съседите си. Жан-Луи оцени срещата си с телевизията. Какво богатство от дразнители!
Тъкмо даваха „Платено или удвоено“. Притеснението на играча, който бе на път да загуби всичко, след като бе спечелил всичко, веднага прикова вниманието му и го успокои по причини, които не можеше да определи. Загубата на играча и разочарованият му вид го очароваха. Докато траеше предаването, забрави за себе си.
След това дойдоха новините. Днес в менюто предлагаха: президентът на Френската република, обвинен в корупция; гладът в Судан, поддържан от северните племена; убийството на кралското семейство в Непал; Франция печели футболен мач; свръхнадарените деца страдат в училища, неприспособени към талантите им; на борсата курсът се покачва; времето е променливо; установени са случаи на инфекции при пиърсинг и накрая — драмата на един баща, пребит, докато се опитвал да защити умствено недоразвития си син от група деца, които му се подигравали.
Най-после преставаше да мисли за себе си. Ако морфинът идеално обезболяваше плътта, то телевизията идеално обезболяваше душата.
В същия миг Финшер замислено вървеше по пустия коридор. Знаеше, че за да уволни двамата „несръчни“ санитари, ще трябва да се сблъска със собствената си администрация, без да говорим за профсъюзите на санитарите.
Страхът от промяна е вроден у човека. Той предпочита познатата опасност пред каквато и да е промяна в навиците му.
Доктор Финшер сметна все пак, че трябва да мисли за своята болница не като за администрация, подлежаща на управление, а като за утопично село.
Необходимо е нагонът към смъртта да се прогони от това място. Болните са толкова чувствителни! Всичко преувеличават. И последиците могат да бъдат неизмерими.
6
От хебефрения — вид шизофрения. — Б.р.