Московска афера [bg]

— Посланикът на Израел е мой стар приятел. Той ми предложи да дойда за ден-два в Москва.

— С каква цел?

— За да се видим, разбира се, а и за да разгледам града.

— И какво точно ви каза вашият приятел посланикът?

— Каза, че трябва да видя Москва, за да повярвам. Каза, че е пълна с милиардери, мръсни банкери и руски гангстери. Каза, че тя е истински Бумтаун22. Спомена нещо за морета от петрол, хайвер и водка.

— А спомена ли за вечерен прием? — Сергей потупа папката с върха на показалеца си. — Прием, който се е състоял снощи в израелското посолство?

— Мисля, че да.

— Помислете внимателно, господин Голани.

— Сигурен съм, че го спомена.

— А какво точно ви каза за него, господин Голани?

— Каза, че там ще има някои хора от опозицията.

— Така ли описа поканените гости? Като представители на опозицията?

— Всъщност мисля, че ги нарече „смели хора“, които са имали куража да оспорват режима.

— И защо вашият посланик е решил, че е необходимо да организира такъв прием? Да не би да е имал намерение да се намесва във вътрешните работи на Руската федерация?

— Мога да ви уверя, че не е имало никаква намеса. Беше само вечеря с приятни разговори.

— Кои присъстваха?

— Защо не попитате агентите, които наблюдаваха посолството снощи? Те снимаха всеки, който влизаше в комплекса, в това число и мен. Погледнете в папката си. Сигурно снимката ми е там.

Разпитващият се усмихна.

— Кои присъстваха, господин Голани?

Габриел изреди имената, доколкото си ги спомняше. Последното име, което каза, бе на Олга Сухова.

— За първи път ли се срещнахте с госпожица Сухова?

— Да.

— Името й известно ли ви беше?

— Не, никога не бях го чувал.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно.

— Изглежда, доста добре сте си паснали.

— Седяхме един до друг на вечерята. Проведохме приятен разговор.

— Обсъждахте ли неотдавнашната смърт на колегите й?

— Може и да е станало дума. Не си спомням.

— Какво си спомняте, господин Голани?

— Говорихме за Палестина и Близкия изток. За войната в Ирак. Говорихме за Русия.

— Какво си говорихте за Русия?

— За политиката й, разбира се, за наближаващите избори.

— Какво каза госпожица Сухова за тях?

— Каза, че руската политика е професионална битка — победителите и победените са избрани предварително. Каза, че сама по себе си кампанията не е нищо повече от празни думи, които нямат никакъв смисъл. Каза, че президентът и партията „Единна Русия“ ще спечелят съкрушително и ще поискат още един мандат. Единственият въпрос е колко гласа ще се изкушат да откраднат, за да постигнат целите си.